ПРИНОСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което носи, донася писмо, пратка, дар, ценни книжа или др. Сякой протест за менителница тряба да са прави по просбата на приносителя или на негова поверен. ДЗОИ I (превод), 221. Съвършеното скратяване на решенията щяло да са връчи на Портата от генерал Игнатиев, който ще действува в качество на приносител. НБ, 1876, бр. 54, 211. Тъй като чиновникът не дал никакви обяснения, то Калай настоял пред приносителя на тимброваната бяла книга сам да му разправи работата. М, 1883, бр. 508, 5. Така като стигнат у годеницата, ще предадат дрехите и даровете на майка ѝ. Там ще преканят приносителите. С. Бобчев, 1883, кн. 3—4, 335. Акции на приносител. Приносител на лотариен билет.