ПРИНОШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. 1. Дар, дарение, подарък; принос. Тая блажена стая е постлана изключително с губери .. Всичките .. са набожно приношение на манастира от селяни поклонници. Ив. Вазов, Съч. ХV, 22. Поп Филип .. измъкна .. голяма книга, която благоговейно поднесе на царя, коленичейки .. — Раксине! Двайсет златици ще наброиш на отеца за приношението му и пет за манастира ще изпроводиш още днеска! А книгата да ми се сложи на леглото до възглавието! — довърши Йоан-Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 371-372. П.: — Що трябва да правим, за да бъдат угодни Богу приношенията ни? О.: — Първом ся примири с брата си и тогаз ела, та принес дара си. КТЕМ, 65.
2. Рел. Дарове, обикн. храна, раздавани в чест на божество, светец, или за успокояване душата на покойник с изпълняване на ритуални действия; принос. Християните имали са обичай в онзи ден, когато ся спомянува мъченика, да доносят коливо и други приношения. З. Петров и др., ЧБ (превод), 252. Притворът в старо време бил е назначен за трапеза .., на която християните са оставяли своите приношения, за които не е било допущено да ся носят в олтара. З. Петров и др., ЧБ (превод), 11. Благоразумний народ роняше над онзи страшний и юнаковий гроб цветове и приношения. П. Р. Славейков, СК, 32. // Живо същество като дар, посветен на божество, светец, за да се получи неговата закрила, помощ; жертвоприношение. Те [Каин и Авел] принесоха жертва, единът от земните плодове, а другийт отбор овци. Приношението на Авела ареса на Бога, но не и Каиновото. Н. Михайловски, ССИ (превод), 6. ● Обр. Принесена е нова жертва свята / пред македонский кървави олтар! / Безумна жертва! Страшно приношение! — / Загина ратник, занемя пророк! Д. Полянов, Избр. ст, 40.
3. Рел. Религиозен обред, включващ даряване на божеството; принос, жертвоприношение.