ПРИНУЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; прину̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Със следв. подч. изр. със съюз д а. 1. Въздействам активно върху някого или нещо да извърши нещо нежелано от него, нещо, което е против волята му, което се описва в следващото изречение; заставям1, карам, накарвам1, насилвам. Той .. принуждава Нонка да напусне фермата, защото се страхува баща му да не вземе Нонкина страна и да попречи на плана му. И. Петров, НЛ, 114. Донесли с клещи едни железни обувки, нажежени до червено над разпалени въглища, и я принудили да ги обуе и да играе, докато паднала мъртва на земята. А. Разцветников, Сн (превод), 20. Глиганът вероятно щеше да влезе в гъсталака, но кучето го принуди да смени посоката. Д. Фучеджиев, Р, 268. Върху туй ме още удрят / и не дават ми да кръкна; / принуждават ме да млъкна, / а пък мене ми се пей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 279. Разбрах на какви нови изтезания подлагаха тия нещастници, за да ги принудят навярно да направят признания. К. Величков, ПССъч. I, 11.
2. Ставам причина някой или нещо да извърши нещо, което се описва в следващото изречение; заставям1, карам, подтиквам. Суровата действителност принуждава Апостола да прибегне до революционния терор. Ив. Унджиев, ВЛ, 204. Вятърът се засили, връхлетя върху тях [Селвета и Мона] и ги принуди да се хванат за ръцете, да не паднат. К. Петканов, ДЧ, 257. Той [бухалът] се опитва да излети, но птиците не го оставяха. Те го кълвяха непрекъснато и го принуждаваха да се брани. Ем. Станев, ПГВ, 80. Политическият гнет е принудил една част от българското население да приеме католичеството, та по тоя начин да се запази от преследвания. Б. Пенев, НБВ, 31. Липсата на храна и облекло принуждавала много от сицилийските роби да се отдават на грабеж. Особено се засилило разбойничеството измежду робите-пастири. Ист. V кл, 124. принуждавам се, принудя се І. Страд. от принуждавам. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба .. Това е единственият начин да се принудят господарите към повишаване на надниците. Д. Димов, Т, 230. ІІ. Възвр. от принуждавам в 1 знач. Волята се проявява в умението да се принудим да извършим онова, което смятаме за нужно. Псих. Х кл, 147.
ПРИНУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; прину̀дя се св., непрех. Със следв. подч. изр. със съюз д а. Оказвам се в положение, в което непременно трябва да извърша нещо, което е описано в следващото изречение. — Назад ви казвам или ще стрелям! .. Няма какво да прави генералът. Принуждава се да се върне. А. Станоев, П, 145. За да може отчасти да задоволи нарасналите нужди на семейството си, Ботьо Петков се принудил да изпълнява писарска работа в общината. Н. Ферманджиев, РХ, 188. Жена ми се принуди да заведе Евгения в чифлика, само за да я отърве от нахалството на тоя господин. Й. Йовков, М, 20. Когато в края на лятото водата в блатото и останалите блата на острова пресъхне, кормораните се принуждават да ходят на риболов в насрещните румънски блата. М. Тошков и др., НР, 119.