ПРИПОВДЍГНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от приповдигнат; извисеност. В наше време любовта е лекарство от всичко. Защото любовта дава приповдигнатост и те откъсва от проблемите около теб. Н. Антонова, Н, 97. Затвориш старата книга — и се усещаш по-беден, лишен насила от поетичност и приповдигнатост на духа. Чувствуваш, че се отдалечаваш от народа си. С. Северняк, ИРЕ, 213.