ПРИСТРА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява пристрастие (в 1 знач.), който се ръководи от лични подбуди, чувства, предпочитания; необективен, предубеден. Противоп. безпристрастен, обективен. Австралиецът не е никак пристрастен, чувството на обективност у него е добре развито. П. Вежинов, ДМ, 50. Не беше вярно, че изпивал всичкото вино за причастието. Клисарят, лично засегнат, беше пристрастен. В. Андреев, ПР, 161. Обикновено съдилищата съобразяват решенията си с мненията на назначените за вещи лица специалисти. Ако те са пристрастни към каузата на едната от спорещите страни, това довежда до нежелани резултати. Дем., 2001, бр. 38 [еа]. Те се увличат в спомени за Манчестер, осъждат пристрастни съдии. Л. Стефанова, ВМД, 113. — Как си обяснявате, че доверието в НДСВ расте? — .. Аз съм участник в процеса, така че съм пристрастен. Кап., 2004, бр. 46 [еа].
2. В който е проявено пристрастие (в 1 знач.), който съдържа или изразява пристрастие; необективен, субективен. Противоп. безпристрастен, обективен. Според немеродавното и твърде пристрастно мнение на жена ми аз съм човек с много слабости. Тарас, СГ, 129. Стилиян Чилингиров е плодовит белетрист, но талантът му не е особено голям. Оставил е много спомени за свои съвременници, често пълни с пристрастни оценки. Дем., 2001, бр. 274 [еа]. Авторът дава пристрастна и неточна характеристика на участието на княз Дондуков-Корсаков в съпротивата срещу Берлинския договор. С. Радев, ССБ I [еа]. Нашата история е скърпена от скудните .. и винаги пристрастни упоминавания на византийските летописци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 39. Дано медийната комисия на Парламента да не подменя независимата регулация с политически пристрастни решения. Кап., 2005, бр. 34 [еа]. Пристрастно отношение.
ПРИСТРАСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пристрастя като прил. 1. Който е силно увлечен от някакво занимание, спорт, изкуство и др., на които отдава много време и сили. Понякога десет кокалчета между възбудени и пристрастени играчи струваха цяло богатство — купуваха се с ценни вещи, та и с пари. Д. Талев, С II, 269. При него [Младен] се притваряха вечер по-пристрастените политикани и дълго си разговаряха. Ст. Даскалов, БМ, 36. Допреди години той [Иво Папазов] беше по-ценѐн .. извън България, докато тук само специалистите по фолклор и малцина пристрастени любители на тази музика се радваха на малобройните му официални изяви. Кап., 2005, бр. 10 [еа]. Партията на Доналд Туск е по-умерена. Тя .. дължи повече популярността си на пристрастения към футбола Туск, отколкото на програмата си. С, 2005, бр. 4566 [еа]. Той е пристрастен почитател на тениса и не пропуска нито едно състезание по телевизията.
2. Който редовно консумира, употребява алкохол, цигари, наркотици и др. и е станал зависим от тях. Повишаването на данъците стесниха пазара на цигарите до най-пристрастените пушачи, които са готови да платят каквато и да е цена, за да получат доза никотин. Банк., 2007, бр. 27 [еа]. Пристрастените наркомани най-трудно се поддават на лечение.
3. Като същ. пристрастен<ият> м., мн. пристрастени<те>. Обикн. членувано. Човек, който редовно употребява алкохол, цигари или наркотици и е станал зависим от тях. Комисия на ООН и на Националния център по наркомании брои пристрастените и скоро ще разполага с по-изчерпателна информация. Сега, 1999, бр. 199 [еа]. Пристрастените към цигарите са също толкова застрашени, колкото и тези, които пушат само по една-две папироси на ден. С, 2006, бр. 4797 [еа].