ПРИСТРА̀СТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от пристра̀стен; пристрастие, предубеденост, субективизъм. Противоп. безпристрастност, безпристрастие, обективност. Усмивката [на Филип] .. скоро изчезна, защото видя колко сляпа е човешката пристрастност и колко малка роля в нея играе разумът. Сл. Боянов, СК, 39. Византийските списатели .. със сичката си злоба и пристрастност към българите показват .. истинната причина, коя е движила на това кръвопролитие византийската държава. Г. С. Раковски, БВВ, 61. — Певецо — викна пламнал Исмаил — / аз първенството теб съм отредил! / Но нека чуем твоя брат, та някой ден / в пристрастност да не бъда обвинен! Л. Даскалова, Ст, 124. Проявявам пристрастност.