ПРОВОКАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който провокира, предизвиква със своя външен вид, начин на държание и поведение и под.; предизвикателен. Малките му сини очи играеха неспокойно .., а на Владикова хвърляше провокативни погледи. Ив. Вазов, Съч. VI, 60. Най-сексапилната американка се снима в провокативно видео. Δ Той няма нищо провокативно за казване в темата си.
2. Който съдържа, изразява някаква провокация; провокационен. Философът защити публично генното инженерство, като си послужи с провокативни аргументи. Според него Просвещението като фактор за развитието на човечеството отдавна е изчерпало ресурса си. ЛИК, 2003, кн. 6 [еа]. Провокативна публикация. Провокативно изказване.