ПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; провъзглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Официално известявам, съобщавам публично за нещо, за началото, настъпването или края на нещо (историческо събитие, война, политическо решение и под.); обявявам, огласявам. От Търново изпращат делегати при Раковски .. Делегацията се завръща заедно с нарочен пратеник на Раковски .., който трябвало да организира и провъзгласи въстанието в старата столица. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. И макар Хитлер да провъзгласи хилядогодишно нацистко господство, все пак нацистките тъмничари не са мислели да задържат толкова дълго време своите затворници. Г. Караславов, Избр. съч. III, 190. Комитетът възнамерявал да провъзгласи Съединението [на България] към средата на септември 1885 г. Ист. VII кл, 96. И от минута на минута са очаква всеобщото възстание, което ще да провъзгласи освобождението на поробеното ни отечество. НБ, 1876, бр. 2, 5. Да ни ся изскубне един косъм от главата, дожът ще бъде готов да провъзгласи бой. К. Величков и др., ЛБ (превод), 36. Турция провъзгласява амнистия, опрощава сичките български виновници, що са воювале. НБ, 1876, бр. 44, 172.
2. Обикн. с предл. з а. Официално и публично присъждам, давам някакво звание, титла, положение, статут, чин, привилегия или професионално право на някого или нещо; обявявам. Един народен събор в Търново провъзгласил за цар Иван Александра. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 193. Като четеш тия редове, ще помислиш, че се е събрал всемирен конгрес от поети и писатели и е провъзгласил г. Вазова за величайши поет на всичките векове. Ал. Константинов, Съч., 112. Болшинството от критиците го [романа] считат за едно от най-добрите творения на испанската литература; а други, по-разпалени, го провъзгласяват за най-добрия съвременен роман. Б. Шивачев, Съч. I, 153. Малко по-късно подобна участ [изгаряне жив] сполетяла и един софийски обущар на име Никола. Църквата провъзгласила тези мъченици за светци. Ст. Михайлов, БС, 173. — Ней се пада шефството на нашата партия и аз тук, пред всички ви, я провъзгласявам за шефка! Ст. Л. Костов, М, 115. Царят го провъзгласи за свой съветник.
3. Официално, обикн. с административен акт, документ, постановление и под. съобщавам за важно държавно, политическо или административно решение; постановявам. Първите деловодители на „Дружеството“ провъзгласиха, че това учреждение ще да бъде Академия. Знан., 1875, бр. 16, 256. [Съборът] провъзгласи торжествено непогрешимостта на папата в Рим на 18 юлий 1870. Ч, 1871, бр. 15, 457. Дадоха по-голямо доверие на възпитаниците като на хора учени и за които мисляха, че обществената полза ще бъде по-близка на сърцето им и според техните оплаквания и желания .. провъзгласиха ги самостоятелни и независими от общината. П. Р. Славейков, ГУ, 67. Конституцията провъзгласява свобода на словото. // Давам статут на държава, населено място и под. Ботевград е провъзгласен за град в 1866 г. под името Орхание. Ст. Михайлов, БС, 159. Разказват, че войската е готова да посрещне бившия император и да провъзгласи пак империя. С, 1872, бр. 43, 340.
4. Остар. Правя нещо да стане известно на мнозина или на всички; оповестявам, разгласявам, огласявам, известявам. Кореджо .. става изразител на онова изкуство, което от само себе си провъзглася, че само добротата на душата може да повърне на хората хармонията. Р, 1925, бр. 198, 2. Някой си цар обзаложил и провъзгласил голяма определена награда ономува, който би сполучил да може да го излъже с каквато да било лъжа. Ф. Велев, КР (превод), 7. Англия провъзгласила да въоръжи 50 000 турци в Индия, за помощ на Турция. НБ, 1876, бр. 46, 180.
5. С предл. з а. Определям, възприемам или споделям някакво мнение, някаква оценка, квалификация за някого или нещо, която обикн. не е действителна, не е обективна. Заговори [инженерът] за своята най-голяма грижа, прибързания строеж. В гласа му — назряла болка. Как да предотврати рисковете? Ще го провъзгласят за саботьор, за враг. Бл. Димитрова, ПКС, 112-113. Няма да описвам как ме провъзгласиха за душевноболен. То бяха тежки часове от живота ми. А. Каралийчев, ПГ, 71. провъзгласявам се, провъзглася се страд. Съединението на Южна България се провъзгласи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 205. В 802 г. той [Крум] ся провъзгласи от народа за цар на Българското царство покрай Дунава и избра за столица Преслав. Д. Войников, КБИ, 54. Откак ся провъзгласи решението по съществото на делото, съдебното установение не може само нито да го отмени, нито да го измени. ВП, 51.
ПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; провъзглася̀ се св., непрех. Обикн. с предл. з а. Съобщавам, известявам, обикн. публично, че се определям, назначавам за някакъв, че ставам някакъв или че поемам функциите, задълженията или правата на някого; обявявам се. Той се смее затова, че въпреки всички усилия и победи, ние се връщаме в старото леговище разбити и опозорени поради глупостта и бездарността на ония, които „по божия милост и народна воля“ се бяха провъзгласили за народни водачи. Л. Стоянов, Х, 119. Членовете на дружината, провъзгласили се за български „нотабили“ (първенци), подават молба до Парижката конференция. Ив. Унджиев, ВЛ, 85. Когато не получил от цариградското правителство исканото признание, Симеон се провъзгласил сам сред поражението на византийските войски при р. Ахелой (917 г.) за цар на българите и гърците. Ист. Х и ХI кл, 48. Преслав остава само в ръцете на руский княз и той ся провъзгласява за наш приятел. Д. Войников, РК, 76. Провъзгласиха се за демократи и борци за човешки права.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о в ъ з г л а ш а̀ в а м.