ПРОИЗВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който нарушава закона, който не е съобразен със закона; незаконен, противозаконен. На редица места се извършват произволни обиски, арести, посегателства върху частно имущество или жилища. П. Мешкова и др., БГ [еа]. Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в семейния живот, жилището и кореспонденцията и всеки човек има право на законова закрила срещу това. Сега, 1998, бр. 268 [еа]. Някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват в частни домове .., извършват грабежи. Трябва да се направи възможното за най-скорошно прекратяване на такива произволни действия. П. Мешкова и др., БГ [еа]. Като не се задоволяваше [Рашид бей] с всичките си произволни постъпки, той си беше втълпил да не пуща в цялата мера на селото си .. никакъв добитък от съседните села. Ц. Гинчев, ГК, 16. Произволни мерки. // Който се извършва без съобразяване с каквито и да било разпоредби, норми и правила в дадена професионална дейност; своеволен. Що се отнася до тока и парното, вижда се тотална липса на ценова политика. Определянето на процента на поскъпване е абсолютно произволен. Дем., 2001, бр. 197 [еа]. Не е възможно в един неголям административен район демографската структура да бъде полярно противоположна в две негови части .. Тук е налице .. някакво произволно определяне на различните групи данъкоплатски единици. Хр. Гандев, БН [еа].

2. Който е основан единствено върху лични виждания, схващания и интереси, без да съответства на реалните факти, на истината; субективен, необоснован. И в миналото, и днес .. се правят най-произволни тълкувания и се създават всевъзможни фалшиви тези по отношение на .. националноосвободителното движение на българите в Македония. Д. Гоцев, ИА [еа]. Националистическият .. „свръхмотивиран“ автор е убеден, че притежава .. свещено опрощение на греховете си заради собствената си произволна интерпретация на историята. Дем., 2001, бр. 297 [еа]. Става дума за произволното смесване на понятията „изкуствовед“, „историк на изкуствата“ и „художествен критик“. Хр. Ковачевски, СК, 79. Алеко изобрази не някакъв въобръжаем „българин въобще“, не една произволна абстракция, а един социален тип .. в живота на България през 80-те и 90-те години на миналия век. Г. Бакалов, Избр. пр, 279. Пазил съм се от всяко произволно мъдруване и гледал съм да се опирам на такива основания, якостта на които съм намирал да е необорима. М. Дринов, ППБН, VII. Произволни обобщения. // Който е свързан с нещо, основано върху собствени виждания и съображения, а не върху реални факти. Кондов прави опит въз основа на броя на населението само в две села .. да установи каква е общата численост на населението в страната .. Ние не използваме неговите резултати, понеже те не са изведени на научна основа, а имат напълно произволен характер. Хр. Гандев, БН [еа].

3. Който не е резултат на специален подбор, който се взема, избира случайно. Когато пазарът в една държава е недостатъчно развит .., фирмата възложител намира произволен производител .. на търсен продукт или детайл. Дем., 2002, бр. 79 [еа]. За разходка из града по произволен маршрут няма нищо по-добро от велосипеда, който е символ на холандскта нация. Кеш, 2003, бр. 21 [еа]. // Спец. Всеки един от многото, без значение кой; който и да е. Нека вземем .. в равнината, в която е построена една координатна система, произволна точка М. Алг. VIII кл, 35. Предложете на някой от присъстващите да напише произволно трицифрено число. Матем., 1965, кн. 6, 37.

4. За някаква величина (дължина, височина и др.) — който може да бъде с различни стойности, без ограничения върху размера им. На съвсем равно място се очиства снегът на ширина около 4-5 метра и произволна дължина. На това място .. торът се разстила на тънък пласт. Дем., 2001, бр. 281 [еа]. Аналоговите абонати .. през 2000 г. все още се таксуват с един импулс за разговор с произволно времетраене. Кап., 2004, бр. 41 [еа]. На цигулката може да се възпроизведат звуци с произволна височина. Трябва само малко да се преместят пръстите на лявата ръка и звукът става по-висок или по-нисък. Ем. Джераси, И (превод) [еа].

5. Спец. За процес, явление — който става от само себе си, по силата на вътрешната си природа, а не под външно влияние. Разпадането на радиоактивните вещества е произволен процес.

6. Остар. Биол. За движение на мускул, крайник и др. — който се извършва съзнателно, с участие на волята; волев, преднамерен. Противоп. непроизволен, безсъзнателен, несъзнателен. Едни от мишците можем да движим по волята си, а на други движението не зависи от волята ни. Първите наричаме произволни. М. Бракалов, ФА, 14. Според различните си действия нервната система са разделя .. на две отделения. Едното управлява сичките съзнателни и произволни движения .., другото управлява непроизволните и безсъзнателните движения. Ч, 1871, кн. 22, 699.


Източник: Речник на българския език (онлайн)