ПРОНИЗЍТЕЛНО нареч. 1. Много силно и с предизвикване на неприятно, остро слухово усещане; пронизващо, оглушително. Детенцето, вкопчило се в полата на майката, пищеше пронизително. М. Грубешлиева, ПИУ, 30. Сложи два пръста в устата си и свирна пронизително и просташки като най-обикновен каруцар. П. Вежинов, ЗНН, 98. Влакът изпищя пронизително, като направи да повтарят писъка му многократно планинските долове и канари. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. Най-неприятното беше, че едно от колелата поскърцваше пронизително и пискливо. Д. Фучеджиев, Р, 147. Наблизо бяха кавалерийските казарми и там свиреха заря. Два гласа — един висок и пронизително тънък, друг — мек и сладостно сипкав. Й. Йовков, Разк. I, 144.
2. Напрегнато, втренчено, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение; пронизващо. Имаше обичай да мълчи, да слуша внимателно и в това време очите му, живи, подвижни и умни, гледаха пронизително. Й. Йовков, ВАХ, 170. Кралев ме гледа пронизително, като преценява думите ми. Б. Райнов, ГН, 193. — Ей, — изгледа го един миг пронизително тя и процеди, леко примижала с очи, — я да си събираш езика в устата! Ст. Даскалов, СЛ, 117.