ПРОПЪ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от пропъждам и от пропъждам се. Баба Денка беше изгубила и последния си кураж .. Пропъждането на цялата челяд от изградения с толкова мъки, труд и лишения дом за нея беше свършек на всичко. Д. Ангелов, ЖС, 455. Демократичната интелигенция поде демонстрацията против монарха при откриването на Народния театър на З януари 1907 г. Последва затваряне на университета, .., пропъждане на част от професорите в чужбина. М. Николов, Избр. пр [еа]. Борбата между мъжките [сърни] завършва с пропъждането на по-слабия противник. П. Петков, СП, 46.