ПРОСВЕТЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от просветѐн; образованост. Нима нашето еснафство отпреди Освобождението не стоеше по просветеност и по психична култура несравнено по-високо от селянина? А. Страшимиров, ЕД, 19. Най-изтъкнатите мислители и държавници от онова време подчертават една и съща характерна черта на европейските общества и народи — тяхната просветеност. Д. Варзоновцев, ФМ [еа]. Политиката наистина е нещо много важно, но същественото при нея идва от това, дали може да съхрани и развие духовността, просветеността, вярата и идеалите. Дем., 2002, бр. 21, 11.