ПРОСВЕТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Просветителски. На празника на Свети Кирил и Методи той държал пред народа слово за тяхната просветителна деятелност. Ив. Вазов, Съч. X, 170. Сръбските емигранти в Австрия могли са отрано още да усвоят европейските просветителни идеи, да реформират училищата си и да създадат национална литература. Б. Пенев, НБВ, 20-21. Днес градското читалище е истинско просветително огнище, разполага с богата библиотека и много добре уреден музей. Й. Радичков и др., ГСП, 86. Той бил в много отношения полезен и на другите българчета — ученици в разните учебни заведения на този град. Старал се да се възпитават в един дух и като се завърнат в България, съгласно да работят в трудното просветително поприще, което ги очаквало. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 257.