ПРОСЪЩЕСТВУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. 1. Продължавам да съществувам през определен период от време. Въпреки големи и чести превратности на историческата си съдба София е просъществувала през низ от векове. Л. Мелнишки, ПП, 6. Една част от прабългарите .. се оттеглила на север по течението на Волга и устието на р. Кама. Там възникнала Волжка България, която просъществувала до ХIII в. Ист. VII кл, 12. Някои от издигнатите през това време постройки просъществували, макар и в развалини, чак до XVII в. Ст. Михайловски, БС, 95.
2. Продължавам да съществувам като успявам да преживея, да оцелея през определен период. Помъчи се да покаже колко труден е животът на човека, какви мъки са нужни на хората, за да се прехранят и да просъществуват. Вл. Свинтила, СЗЗ, 222. Имаме и кислороден апарат. Вярвам по тоя начин да просъществуваме седмица, две. Ст. Волев, МС, 115. Мамутът, пещерната мечка и пещерният лъв измрели след известно време, без да доживеят до наши дни. Но други, като турът например, просъществували до историческо време. Д. Божков, ПЖ, 21. Раждали са се с милиони [растения и животни], просъществували са само най-силните. Това е естественият подбор — закон на живота. К, 1963, кн. 3, 43. Без тие дарове [памук, ориз и др.] на природата индусът не може да просъществува. Знан. I, 1875, бр. 16, 253.