ПРОТИВОЕСТЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не съответства на естественото, на обичайното, нормалното, природното. Идват мигове — .., — когато съперницата буди в тебе същото вълнение, както любимият. .. Напразно се бориш с това мъчително, противоестествено желание да се сближиш с най-големия си враг. Бл. Димитрова, ПКС, 94-95. Война! Противоестествено неразумно човешко дело. Ив. Мартинов, СНУ, 246. Красива млада жена с полумесец в косата .. нежно е прегърнала младо момиче. .. Но нека не бързаме да обвиняваме богинята [младата жена] в противоестествени наклонности. Хр. Ковачевски, СК, 99.