ПРОЦЪФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; процъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. процъфтя̀л, -а, -о, мн. процъфтѐли, св., непрех. 1. Развивам се успешно, постигам голямо развитие с високи постижения и резултати; преуспявам. В Панагюрище са процъфтявали поминъците: скотовъдство и сиренарство. Г. Бакалов, Избр. пр, 241. Много тютюневи фирми процъфтяха, а други, напротив, ликвидираха и продадоха складовете си. Д. Димов, Т, 334. В топлото Средиземноморие .. се роди цивилизацията и процъфтяха велики държави през античността. В. Дойков, НС, 4. Новите градове в Северна Америка .. в няколко десетки години изникват, порастват и процъфтяват. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 125. В богатите търговски малоазиатски градове пищно процъфтели науките и изкуствата. НТМ, 1961, кн. 5, 9. В него [Българското господарство] ся разви богата писменост, която процъфтя до висока степен в онова време. Д. Войников, КБИ, 11.
2. Остар. За растение — пускам цвят; разцъфтявам, цъфвам. Жалила се теменужка / на посестрима си ружка: / .. / отговаря тихо ружка: / — Ей сестрице, мила дружке, / ти на стрък си процъфтяваш, / вържеш семе и узряваш. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 287. Да процъфтиш като качун цвете [минзухар]! Н. Геров, РБЯ ІV, 318.
◊ Процъфтявам / процъфтя като липа у (в) пожар; процъфтявам / процъфтя като лале у бъзак. Диал. Ирон. Никак не съм добре; не успявам, не прокопсвам.
– Друга (остар.) форма: п р о ц ъ в т я̀ в а м.