ПРОЧУ̀ВСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на прочувствен. Ректорът на университета .. почна речта си с рядка прочувственост и сияние от радост. Хр. Татарчев, МВ [еа]. Започна да ни разказва някаква история .. Разказът му имаше чудесни пасажи, толкова прочувственост и такива картинни описания, че се запечатаха в ума ми. Ж. Божилова, В (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)