ПРЯК, пря̀ка, пря̀ко, мн. прѐки, прил. 1. Който минава направо, без заобикаляне и е най-кратък; директен. Противоп. непряк, индиректен. Казват, че имало и пряка пътека до рудника, през върха. Л. Александрова, ИЕЩ, 213. Руменов и Илия спряха под един стенещ от вятъра дъб и уморено въздъхнаха. Прекият път през долове и камънаци както всякога се оказа труден. Х. Русев, ПС, 89. „Сигурно се е разболяла“ — мислех, повече за да се успокоя. После се сетих, че може да е отишла до Лидо с другия, по-прекия рейс. Б. Райнов, ДВ, 49. ● През миналото минава най-прекият път към бъдещето! В. Йосифов, Избр. тв I, 204. Подуши най-прекия път към бързо забогатяване и световно величие. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 104.
2. Прен. Който е свързан направо с нещо без посредник; непосреден, непосредствен, директен. Противоп. индиректен, косвен. Комисията се избавяше от главоболно търсене на компромис, подчинените — от сръчно изработване проекта за трите блока, началникът — от пряка отговорност. Бл. Димитрова, ПКС, 232. — По-важното е да не вършиш нищо на своя глава. Да не вършиш изобщо нищо вън от преките си задължения. Б. Райнов, НН, 338. Египет и Вавилон реките са били смятани не само за символ, но и за пряк източник на живота. Б. Русев, ЖНР, 5. Нашата работоспособност е в пряка връзка със здравето ни: един хилав организъм е слабо производителна машина. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 315. Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Конст., 3. Той е пряк участник в събитията. // Прен. За телефон, телефонен номер — чрез който се говори директно, без посредничество на телефонна централа; директен. — Погрешно са ни свързали! — тя млъкна и Влахов беше сигурен, че се усмихва — как ще ги свържат погрешно, когато телефонът беше пряк! А. Наковски, БС, 125. От централата на Министерския съвет през целия ден твърдяха, че депутатката я няма и че не могат да дадат пряк номер за връзка с нея.
3. Който се извършва, действа, попада върху точно определено нещо, като идва направо от източника. Към съпротивителните електропещи спадат: 1. Съпротивителни пещи с пряко нагряване, в които токът се подвежда към нагрявания материал отвън и преминава през него. К. Дойчев, МП (превод), 996. — Един снаряд улучи преди половин час първо оръдие — каза той тихо. — Пряко попадение върху самия окоп. П. Вежинов, ВР, 132.
4. За светлина, топлина и др. — който идва, попада, въздейства върху нещо направо от източника; директен. Пълна колба с хлорна вода се поставя в чаша с вода .. Оставя се продължително време на пряка слънчева светлина. Горната част на колбата се изпълва с отделения кислород, а хлорната вода се обезцветява. Хим. VII кл, 1965, 83. Пряка слънчева радиация се нарича лъчистата енергия, която постъпва на земната повърхност непосредствено от слънцето. П. Боянов, П, 69. Маслото може да се претопи на пряк огън .. Претоплянето на пряк огън има този недостатък, че твърде често мазнината прегаря. Н. Димов и др., ТМ, 78.
5. Прен. Който се осъществява директно, непосредствено с дадено лице. Приятелството се създава между добре запознати един с друг отделни хора .. Тези взаимоотношения се създават и поддържат в преките лични контакти. Мор. пр VIII кл, 44. Като скулптор Кавела се намира под прекото влияние на Огюст Родена. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 214. До самите затворници ние вече нямаме пряк достъп. А така чрез вас ние можем да научим много нещо. Д. Ангелов, ЖС, 333. Манастирските изповедници и таксидиоти .. влизат в пряко общение с народната среда. Б. Пенев, НБВ, 45. // Стесн. Който служебно или йерархично е директно, непосредствено свързан с някого; непосредствен. — Ами той е най-дисциплинираният наш служител .. И това ви го казвам аз, като ръководител и негов пряк началник! Тарас, ТМТС, 151. Въпреки незавършеното си висше образование, но благодарение на опита си в Чешко и на познанствата си с видни славянски дейци там, както и като обединителна брънка между Дринов и Друмев, негови преки сподвижници в новото идейно предприятие, .., той е бил посочен за действителен член като лице, „отличило се на книжовно поприще“. М. Арнаудов, БКДБ, 124. От старобългарските извори естествено най-голяма стойност имат онези [творби], що са написани от преки ученици на Кирил и Методий, които добре познавали живота им и се възхищавали от техните качества на общественици и книжовници. Д. Петканова, КК [еа].
6. За улица — който е разположен напряко и пресича друга улица, булевард; напречен, перпендикулярен. Жената застана до прозореца и изчака, докато той излезе навън и зави в първата пряка тъмна уличка. М. Грубешлиева, ПП, 178. Младежът кривна по пряката уличка, а Петко поведе бащата към стопанския двор. Ст. Даскалов, СЛ, 111.
7. Прен. Остар. Откровен, искрен. Не трябваше нито много време, нито много забикалки на тия преки и честни сърца да се разберат. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 75. — Какво общо имам с това? Лабов не очакваше толкова пряк въпрос и както му се стори — такава незаинтересованост. Сл. Чернишев, ЛО, 104. — А ти искаш ли да дойдеш с мен в моята столица? — Не искам .. Владетелят си мислеше, че това момче, което беше се родило и израснало в този див край и което не знаеше с каква дарба беше надарено, може и да откаже, но такъв пряк и решителен отговор той не очакваше. Г. Караславов, Избр. съч. V, 247.
8. Остар. Хоризонтален. За опит да са налеят в съд живак, вода и дръвено масло, ..; като ся оставят да ся устоят, живакът ще падне най-долу, над него ще ся запре водата, а маслото ще излезе отгоре и щат ся досягат едно до друго по преки пластове. Н. Геров, ИФ, 125-126. Хубавите уста не бива да са ни много широки, ни много тесни; в кроежа да са заоблени и да не са разпрани в равна пряка (хоризонтална) чръта. Й. Груев, КН 5, 13. Кога събираемите числа са двоезначни или многозначни, то трябва да ги напишем едно под друго .. Под последнето събираемо число теглим пряка чръта. Хр. Данов, ТПЧ, 19.
9. Като същ. пряка ж. Напречна, перпендикулярна улица спрямо главната; напречна, пресечка1. Озърна се да види дали някой познат не се мярка. И при първата пряка, без да пита за съгласието на Домна: — Да минем оттука — каза и зави. Б. Болгар, Б, 48. Маджурина задмина три — четири преки и опря гръб на една ограда срещу грейналите вече прозорци на къщите. Д. Вълев, Ж, 16. Тръгваш по бул. „Сливница“, свиваш на втората пряка след Лъвов мост, посока „Люлин“, и ще видиш магазина.
◊ Пряк данък (налог). Финанс. Данък, който се събира направо от данъкоплатеца въз основа на неговите доходи и имущество. От издателя на един вестник се искаше не само да плаща 100 лв. пряк държавен данък, но да плаща от джоба си .. и глобите. Г. Георгиев, Избр. пр, 395. Общата сума на преки и косвени данъци, които това село плаща на хазната, не стига и за половината от заплатата на тая службашка интелигенция [писари, архивари]. Н. Попфилипов, РЛ, 135. Освен с феодални задължения селяните били натоварени и с данъци към държавата. Преките данъци били три на брой: данък върху имота, личен данък и двадесетина — данък върху прихода. Ист. VIII кл, 38. Прогресивните преки данъци са лош инструмент за постигане на справедливост, на преразпределение на блага. Пряк данък върху МПС. Пряк наследник. 1. Юрид. Наследник, който е в роднински връзки с наследодателя по права линия (низходяща, възходяща) или е съпруг, съпруга. Само преките наследници се освобождават изцяло от данък наследство. Δ Децата, родителите и съпругата са преки наследници на починалия. 2. Разш. Потомък (в 1 знач.). Сергей Леонтиев е пряк наследник на Суворов. Праотецът му .., ген. Леонтиев, се оженил за внучката на великия пълководец. С, 2005, бр. 4506 [еа]. Пряк потомък. Лице, което непосредствено произхожда от някакви предци, някакъв род. Пряка престилка. Диал. Пъстра къса и широка тъкана престилка на хоризонтални райета. На празника жените отиват с характерната носия — сукман, пряка престилка и шарени чорапи. Пряка реч. Лит. Думи на говорещия в първо лице в художествения текст, графично оформени обикновено на нов ред след дълго тире, чрез които той предава своите мисли, чувства, преживявания. Все тъй отчетливо ясно тя продължи да чете нататък. Дори там, където имаше пряка реч, .., тя особено старателно изви гласа си. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Учениците трябва да преобразуват пряката реч от изходния текст в непряка. Δ Пряката реч се отделя от останалия текст с тире или кавички. Пряка и полупряка реч. Пряка характеристика на литературен герой. Лит. Характеристика на литературния герой, при която авторът директно, направо назовава неговите качества. Чрез диалога, вече не с пряка, а с косвена характеристика, се разкрива високото интелектуално развитие на Шубин и Берсенев, широтата на културата им, като се очертават същевременно различията в светогледа и характера им. Лит. Х кл, 43. При пряката характеристика авторът на художественото произведение директно говори за някои черти от характера на своя герой, напр.: „Той беше безстрашлив“ (Вазов, „Левски“). Пряко допълнение. Грам. Допълнение без предлог, което означава нещо (предмет или лице), засегнато пряко от глаголното действие. Противоп. непряко (косвено) допълнение. Винителната падежна форма се употребява, когато съществителното е пряко допълнение или когато е свързано с предлог. Л. Андрейчин и др., БГ, 81. Изречението: Кучето ухапа детето, се състои от три части: подлог (кучето), сказуемо (ухапа) и пряко допълнение (детето). Пряко значение. Езикозн. Основното, същинско, буквално, непреносно значение. Глаголите паля, разпалвам, запалвам, разгарям, възпламенявам и др. се свързват не само с огън, дърва и под. (в прякото значение ‘правя нещо да гори’), но и с чувства, любов, омраза, възторг и под. в еднотипно преносно значение ‘пораждам, ставам причина да възникне (чувство)’. БЕЛ, 2006, кн. 6 [еа].
~ Не казвам пряка дума на някого. Разг. Винаги се съгласявам с някого, без да му противореча. — И аз съм за него [Грозьо]. Не сме го видели нито да се напие, нито да се счепка с някого, нито пряка дума да каже. Н. Хайтов, ПЗ, 71. Не си казваме пряка дума с някого. Разг. Напълно се разбираме с някого. Рамзина взе да нарежда с глас — тихо, отчайващо .. — Арифе, Арифе, какво ти толкова направих? С какво ти толкова прегреших? .. Пряка дума не си казахме, един път не се скарахме. Б. Несторов, АР, 224. Никога двамата не бяха влизали нито в спор, нито пък си бяха казвали пряка дума. Кр. Григоров, И, 32.