ПУ̀БЛИЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от публичен. — Сега цялата тая афера ще получи публичност. И то неприятна за тях публичност... Представи си какво ще кажат горе, като разберат, че те е снел от длъжност едва ли не за некадърност. П. Вежинов, НБК, 290. Той бе яхнал приятеля на Семьон и приятелят на Семьон направи три кръга, около огъня със своя ездач за назидание, че му е вързал краката .. направи тия три кръга при пълна публичност. Й. Радичков, НД, 41-42. Реши се да заседаваме на открито, в двора на общината. Така и публичността на заседанията щеше да бъде пълна. К. Константинов, Избр. разк., 99.