ПЪЛНОПРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Наличие на пълни права като при всички други. В книгата си „За подобряване на статуса на жените“ Теодор Готлиб фон Хипел призовава за пълноправие на жените в политиката и образованието. Δ Някои форми на демокрацията предполагат управление на мнозинството при пълноправие на малцинствата.