ПЪРВОБЍТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на първобитен (във 2-7 знач.). Аз даже мисля, че българските манастири трябва да си останат български, каквито са си били през векове, и да запазят оная си странна прелест на първобитност и диващина, каквато се е отпечатвала дълбоко и чаровно в спомените на нашите наивни детски души. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 52. Началото на занаяти, търговия, индустрия, началото на капитализма у нас — началото на Възраждането — беше краят на нашата първобитност. Ив. Хаджийски, БДНН І, 87. Да се върнеш толкова бързо, да се освободиш от дивашката първобитност и да заживееш пак като цивилизовано същество не беше така просто. .. Завръщането от дивашката нецивилизованост причиняваше на много [хора] истинска болка и душевни страдания. Т. Барова, ДЖ (превод) [еа].
2. Остар. Много отдалечени, най-стари, с все още ниска степен на обществено развитие първобитни времена, епохи. Най-почетно занятие у родопските жители е скотовъдството .. [То] принася голяма полза в икономическо отношение, макар то и да е на такива стари и непрактични начала, на каквито е било и в първобитност. С. Шишков, ЖБ, 20.