РАБОЛЀПСТВАМ и (остар.) РАБОЛЀПСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Неодобр. Раболепнича; лакействам, лакейнича, угоднича, сервилнича. През живота на Батана секи един селенин се боеше да не докачи, .., да не мине път не само на братята му, но и на кучетата им, секи трябаше да им раболепствува. Ил. Блъсков, СК, 28. Ако днес .. беше жив освободителят на България и беше видел как българските управници нехаят и как се унижават и раболепствуват и пред турци, и пред немци, горко би плакал! Пряп., 1903, бр. 37-38, 4. Критикът е бил законодател, лице, от което много неща са зависели, пред което са раболепствали, а нераболепстващите скъпо са заплащали за това. К, 1927, бр. 113, 1. Това са последици .. на лошия пример, който са дали предшествениците наши учители, като са били принудени да им [на чорбаджиите] раболепствуват. П. Р. Славейков, ГУ, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)