РАБО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их и (разг.) ра̀ботя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Прех. и непрех. Върша работа, правя нещо; трудя се. Той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Елин Пелин, Съч. III, 9. Работят ли работят [пленниците]: къртят, копаят, секат гората. Р, 1926, бр. 208, 2. Лятно време ходеше [Калин] с овцете сам, зиме мъкнеше тор, носеше сено, работеше най-тежката и най-нечиста работа. Й. Йовков, ВАХ, 119. Вечер тя .. ще седне при майка си да работи нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Разпитваше как е прекарала деня, какво е работила. И. Петров, НЛ, 117. Творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ и аз работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Ив. Вазов, ПМЧ, 80. Племенника си той [търговецът] записа в някакво търговско училище и го настани на пансион в дома на един от чиновниците при фирмата, с която работеше най-много. Д. Талев, ПК, 303. ● Обр. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Изведнаж виждаш, че тук са работили големи средства, усилията на цял народ. Ив. Вазов, Съч. ХV, 22. ● За животно. Щом Белчо чуеше гласа на телчаря, излизаше из портите и .. с очи, отправени към зеленото поле, .. дълго гледаше нивята, .., ливадите, дето е работил, дето някога е пасъл млад и як. Елин Пелин, Съч. II, 30. По-добре е за клетото животно да работи много и да яде доволно, отколкото нищо да не прави. М. Балабанов, С (побълг.), 92. Младо животно, .. не е работило много. ЦВ, 1857, бр. 342, 164. // С предл. с или н а и в съчет. със съществителни, които означават инструмент, уред, машина и под. Използвам нещо, означено от съществителното, като средство за, при работа, служа си, боравя с това нещо. От руснаците Стойно се научи да работи с машините така, че да не изкарва кораби за основен ремонт с години наред. С. Северняк, ОНК, 59. Лодката напусна крайбрежието .. Кареков, .. теглеше лопатите, които равномерно удряха кристалните .. вълни .. Кареков следваше да работи с лопатите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 84. Лаборантите работят с микроскоп. Δ В завода тя работеше на плетачна машина. Δ По цял ден работи с чук в цеха. // С предл. с или н а и в съчет. със съществителни, които означават инструмент, машина и под. Умея, мога, зная да си служа, да използвам, да боравя с нещо, означено от същ. Ти работиш ли на компютър? // С предл. п о. Използвам, изпълнявам нещо или се ръководя от нещо в работата си. Този сборник обаче е изчерпан .. Защо издателство „Народна просвета“ .. не го преиздаде, щом като учителите работят по него? ВН, 1955, бр. 244, 2. Преподавателите по математика ще работят по нова учебна програма.
2. За телесен орган — изпълнявам дейността, функцията си. Астматичните му [на Шишко] дробове, отровени от тютюневия прах, не работеха както трябва. Д. Димов, Т, 618. Централният орган на нашата кръвоносна система — сърцето, работи непрекъснато през целия ни живот. К, 1962, кн. 1, 18. Ако при измерване на кръвното и на двете ръце разликата е в горната граница, то не работи нормално единият бъбрек. Док., 2007, бр. З [еа]. ● За мисъл, въображение и др. Дядо Атанас, развълнувано замислен, си представяше как ще направят сватбата и оттам нататък в тази насока работеше мисълта му. Т. Харманджиев, Р, 15. Госпожа Дена беше малко нещо ревнива. Тя подозираше мъжа си, следеше го .. На баните, далече от него, червеят на ревнивостта я пак заяде и въображението ѝ почна да работи. Към края на седмицата тя вече сериозно се замъчи. Елин Пелин, Съч. IV, 195-196. Из Рила шъташ, мислиш и мечтаеш. / Работи твоят ум въз чудна тема. Ив. Вазов, Съч. II, 184.
3. За машина, устройство и под. — намирам се в действие, изпълнявам функциите, предназначението си. Машината .. пуфка, работи — над димната тръба се вие тънък равен дим. Д. Добревски, БКН, 176. Мелницата още не работеше. Д. Талев, ПК, 801. Отоплението работеше с пълна сила. Д. Фучеджиев, Р, 214. Корабът [самонадеяно] плуваше в пълен напред, всички механизми .. работеха безотказно. Е. Кузманов, ЧДБ, 37. ● Обр. Многобройните отсечени дънери показваха, че тук работи и друг .. деятел — топорът. Ив. Вазов, Съч. ХV, 42. Среднощ е .. налетява / воинството враже връх тях, / .. / Отвсякъде глутница вълци напада, / вред работи брадва и нож! К. Христов, Избр. ст, 62. // Разг. Осъществявам се, като постигам, давам нужния ефект, резултат. Блесна розова ракета: / — Туй са наши, наши, да! / Значи връзката работи / и ми дават знак „тръгни“! Ив. Радоев, КХЛ, 32. Единият подход спрямо децата работи, а другият — не. Δ Самовнушението работи.
4. За предприятие, учреждение, фирма, магазин и под. — извършвам определената ми дейност, изпълнявам функциите си. Сега банята не работеше; няколко майсторе я поправяха извътре. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 42. Фабриката работи с пълен капацитет, което допринася чувствително за намаление на разходите и понижение себестойността на продукцията. РД, 1950, бр. 118, 3. През нощта кафенетата не работят.
5. Заемам някаква служба, длъжност, работно място, упражнявам някаква професия, препитавам се с нещо, с някакво занятие. — Е, каква е? .. — Работела в града, в болницата. Сестра била, тъй ми каза. Й. Йовков, ЖС, 72. „Преди да стана професионален литератор .. аз работих като коректор, съдебен преводач, статистик, журналист.“ В. Йосифов, Избр. тв, 123. Работеше по специалността си. В. Пламенов, ПА, 60. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 24. — Парашкевов .., работи в банката. Д. Калфов, КР, 74. Вместо да каже [старият българин] „работя“, той често казваше — „изкарвам хляба“, „иди си търси сам хляба“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 129. ● Прех. Моят непознат шофьор поглеждаше крадешком ръцете ми, .., сякаш искаше от тях да прочете какво работя. Бл. Димитрова, ПКС, 324. — Защо не ми кажете истината? .. Отивате за място. — Място ли? — Вие каква служба работите, ако не е тайна? — Капитан съм. Л. Петков, ГЦ, 28. По мешинената му престилка и по ръцете му, .., аз разбрах, че и днес си работи обущарството. Ив. Вазов, Съч. IХ, 17. В Калипетра, .., първото училище бе отворено .. в един зимник, притежание на Марина Бъчваря, който в едната половина на тоя зимник си работеше занаята — стягаше бъчви. Ил. Блъсков, ДБ, 83-84. // С непряко доп. Върша срещу заплащане работа или работата на някого, обикн. земеделска или домашна, обслужвам някого с работата, труда си. Деяна... Мръсник... Срам го било да му стане зет, а не го беше срам да го залъгва с дъщеря си, за да му работи за трима... Не, Казакът не би се хванал на тази чорбаджийска въдица, ако да се лъжеше с изгорената ръка на Кина. Г. Караславов, СИ, 115. Моята жена .. изнесла на гръб дотук преждата, що работеше на Цача Гайтанджията. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 107. — Не ти трябва, Рашид бей, хоро, где ще вземеш сега хората от работата им; всяко пръпнало по работа. Сега за чифчиите е най-скъпото време — нека .. да си обработят своето и да остане време и тебе да работят. Ц. Гинчев, ГК, 236. // С предл. з а. Извършвам работа в полза на някого, нещо; сътруднича. В Закона за класифицираната информация е записано, че държавна тайна са лицата, които са работили и работят за разузнаването. Нов., 2006, бр. 125 [еа]. Работи за тайните служби.
6. За система, организация и др. — действам, успешно мога да бъда прилаган. Борбата с корупцията е ясно кой я води. Службите разкриват доказателствата, дават фактите на прокуратурата, прокуратурата внася обосновано според нея обвинение в съда, съдът осъжда. Това е начинът. Само че по отношение на магистратите това нещо не работи. Банк., 2009, бр. 12 [еа].
7. С предл. з а или п р о т и в, с р е щ у. Полагам усилия за нещо, стремя се нещо да стане или да не стане. Той идеше в България да работи за освобождението ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 73. Паолио знае, че той се върна. И как да не знае — работил е за връщането му. Г. Стаматов, Разк. I, 97. Въпросът за назначението на Стоил за писар съвсем не бе някаква измислица, нито пък някаква шега. От дълго време Стоил работеше за това, и то твърде упорито. Д. Калфов, Избр. разк., 254. Който работи против нарежданията на този декрет, ще се смята за враг на революцията. Кр. Велков, СБ, 134. — Арбанасчене, търновчене, шуменчене и русчуклие са лоши хора... Ти работиш за тяхното добро и за тяхното спасение, а тие безсовестно та предават! Л. Каравелов, Съч. IV, 73. В лицето на Доревци и Павловци трябва горчиво да се оплакват надеждите на народа, защото това са два търтея, които за нищо друго не мислят, освен за своя по-комоден живот, като същевременно се представляват пред обществото, че те денонощно работят за благото на народа. БД, 1909, бр. 30, 3. // В съчет. с предл. н а д и възвр. лич. местоим. с е б е с и. Извършвам целенасочени действия, полагам усилия, за да се усъвършенствам — повишавам квалификацията или професионалните си умения, общата си култура и под., отстранявам слабости в характера си и др. Идеята за изнасяне на самостоятелен рецитал пред гражданството ѝ [на Малагения] допадна, ето защо в късните следобедни часове тя вече работеше над себе си и се стремеше да запомни наизуст поне един куплет на ден. Й. Попов, СЛ, 48. От началото на текущия сезон са назначени г-ца Будевска, г-да Г. Киров, Хр. Ганчев и Сарафов. Те са учили в Русия и по всичко изглежда, че са работили над себе си. Ст. Грудев, АБ, 49. Другарят ми винаги се старае да ми помогне .. Остава ми време да работя и над себе си. ЖД, 1969, кн. 11, 17. // С предл. з а, в ъ р х у или н а д. Извършвам целенасочени действия, за да развивам, укрепвам, лекувам и под. нещо (някаква част от тялото си). През 1993 година 20 % от привържениците на фитнес залите са били над 35, а днес средната възраст на всички посетители се определя на 37 години. Това означава, че срещу всеки един 20-годишен младеж в залата над мускулите си работи някой 55-годишен! Апт., 2007, кн. 42, 14. Сега ще работим върху зрението. Р. Леонидов, ОГ (превод), 218. Треньорката каза, че днес работихме за мускулите на краката и ръцете, а утре ще работим за коремните мускули. // С предл. н а д или в ъ р х у. Върша целенасочени действия, за да науча, запомня нещо (урок и под.), за да изследвам, проуча или усъвършенствам, задълбоча нещо и др. Одеве работеше Еленка над уроците си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. И който е мислил за нашата драма, .., бездруго се е запитвал защо той, който е работил много упорито над езика, който се е стремил към максимална изразителност и близост с живата народна реч, .., не е написал драматическа творба. Н. Лилиев, Съч. III, 21. Познанията, които са се добивали в тях [гръцките училища], са давали възможност на гръцките и български ученици да работят сами по-нататък над образованието си. Б. Пенев, НБВ, 19. Работи над древен ръкопис.
8. Прех. Прен. Изработвам или произвеждам нещо. — Могат да се направят топове от черешови дънери .., обвити здраво с железни обръчи .. — Букчѐто ще ги работи — каза Мичо .. — Та ние се знаем — извика Огнянов. — Познаваш го, кацаря? Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 45. Димитър Измирлиев наел малко дюкянче на пазарището и започнал да работи сладки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. // Непрех. и прех. С предл. н а д, в ъ р х у. Създавам, творя произведение на изкуството. Два пъти посетих Търново — .., когато работех над историческите си повести „Светослав Тертер“ и „Иван Александър“. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 5. — Значи вие сте художник?... Върху каква картина работите сега? К. Петканов, В, 240. Г. С. Раковски написал поемата си „Горски пътник“, като работил и върху своите мемоари „Неповинен българин“. Н. Ферманджиев, РХ, 29. Няма нужда да се търси по-голямо доказателство за баснословното трудолюбие на Микеланджело от Сикстинската капела, сводът на която е изписан от него в двадесет и два месеци само, без да е бил работил никога по-напред фрески. К. Величков, ПССъч. VIII, 150. Работи портрети и пейзажи.
9. Прех. Прен. В съчет. със съществителни, които означават суровина, материал и под. Обработвам (във 2 знач.). Като поизраснали децата му, Марко заробил всички в работата си — седемте си щерки, .. да работят и преработват вълна и козина. Д. Талев, ЖС, 54. — И другите помагат — казва Митко. — Кои други? — пита тате. — Ами всички .., които вкъщи не работят тютюн. В. Бончева, АП, 28. Рудата на Челопеч е специфична. У нас няма кой да я работи тази руда. С, 2006, бр. 4918 [еа]. Закони запрещават на Америка да работи желязото или да го обраща на стомана. Ч, 1872, бр. 18, 827.
10. Прех. Разг. Със същ. з е м я и под. Обработвам (в 1 знач.). От занаят до занаят има разлика, все по-хубаво да си имаш и ти парче земя и да си я работиш, както всички хора. Й. Йовков, ПК, 24. Ратаите .. работеха собствените земи на Бладя. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Зная твърде добре, че не имаме ниви да ги ореме, нито градини да ги работим, нето стадо да го пасеме. П. Р. Славейков, СК, 43. Българинът селянин работи своята земя, ползува са от своя труд. НБ, 1876, бр. 56, 217.
11. Разг. За път — отворен съм, достъпен съм, проходим съм за движение, може да се минава по мене. Пътят работи. По причина на многото сняг, пътят през планината не работи. Н. Геров, РБЯ V, 3. Пътят беше затворен за движение поради ремонтни дейности, но вече работи. // Диал. За път — използвам се от много хора (Н. Геров, РБЯ).
12. Прех. Прен. Жарг. Обикн. с крат. лич. местоим. във вин. Мамя, лъжа някого, мошеничествам, измамнича; играя, разигравам. С времето такъв купец се усещал дотам .. обигран, че не напускал вече тържището, ами скалъпвал върху него постоянна продавница, пък разпращал слугите си нагоре-надолу да му доставят стока; нека разбойниците работят тях, не него. В. Мутафчиева, БС, 73. Не им вярвайте — непрекъснато ви работят.
13. Прех. Остар. и диал. Правя (в З знач.), върша нещо, постъпвам по определен начин. — Ела, Коста, да видиш пилетата какво работят. Отивам. Гогоша си допря главата до кафеза, а пилетата си протегнаха шиите и като си провираха главичките между пръчиците на кафеза, започнаха да чукат по главата му с клюновете си. Н. Хайтов, ДР, 123. Моор изпуща писмото и пуща се да бяга. Сичките се изумяват. Р о л л е р (вика подире му): Мооре! Къде, Мооре? Що работиш ти? Н. Бончев, Р (превод), 18. — Защо, Яно, това да работиш, / защо, Яно, виното разсипа, / защо, Яно, коня ми убоде, / защо, Яно, дете ми убоде? Нар. пес., СбНУ II, 58. // Диал. С въпр. местоим. к а к в о. Намирам се в някакво положение, състояние; правя, чиня. — Тук ли е Сульо байрактар, / тук ли е, како работи? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 137. Как сте у дома, какво работите? Л. Андрейчин и др., БТР 1976, 791. Какво работите? Добре ли сте? Н. Геров, РБЯ V, 3.
14. Диал. За рана — продължавам да гноя, кървя или боля, не съм зараснал, заздравял. Вярвате ли вий, че стар, зараснал знак / от рана нявгашна, че белега безвредни / боли и работи кат жива рана пак. К. Христов, БС, 81. Раната работи. Н. Геров, РБЯ V, 3.
15. Остар. и диал. За търговия, занаят и под. — осъществявам се, обикн. добре, успешно; вървя. Който е зел някой дюген под наем, не може да отбегне заплатата на наема за каквото и да е временно разстояние, че през онуй разстояние не е била работила търговията. ДЗОИ III (превод), 113. Търговията не работи. Занаятите не работят. Неговият дюкян много работи. Н. Геров, РБЯ V, 3.
16. Остар. и диал. За пари (заплата, надница, лихва и др.) — вървя, тека. За да стане наемът искан, изисква са предаването на нещото. Сиреч наемът работи от деня на предаването на даденото под наема вещо. ДЗОИ III (превод), 112. Заплатата му работи. Парите му работят. Н. Геров, РБЯ V, 3.
17. Остар. Действам, въздействам, влияя. Нощният хладец работеше успокоително на нервите му. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 64. Горещите торове работят силно и карат растението да расте бърже. Ц. Гинчев, УЗ, 28. Ако потръсим какво нещо у учителя най-много работи въз детинската воля, щем найдем, че то е цялата му личност. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 186. Топлото питие .. съживява силата .. на нервите .. Оттука ся разбира, че чаша топло кахве съвсем другояче ще работи, а студеното кахве — другояче. Й. Груев, КН 5 (превод), 12. работя се страд. от работя в 1, 5, 8, 9 и 10 знач. През деня ходи [Христо] на нивата да угари. Отпръхналата земя се работеше много леко. Чудеше се с какво да засее нивата — със зимница или с пшеница. К. Петканов, Х, 27. Нека земат да се работят у нас сички онези произведения, дето сега ни ги донасят европейците, .., и ще видиш как изведнаж ще се подобри икономическото положение на народа. Т. Влайков, БСК III, 280. Питам го .. да ми каже какво са е работило през това лято. П. Хитов, МПСП, 70. За ориз и анасон семе ща чакам от вас, едновременно и бележка как ся работят. АНГ I, 104. работи се безл. от работя в 1, 5, 7 и 17 знач. — Аз бях раснал от малък в работилницата, гледал бях как се работи. Р. Стоянов, М, 9. Методи беше много способен младеж, но в характера му имаше нещо невъздържано .. С Методи трябваше да се работи сериозно. А. Гуляшки, ДМС, 197. Продължихме копаенето на канала .. Мъчно се работеше без свещ. Опитахме се да намерим няколко електрически батерийки. П. Шатев, МПР, 78. Греков предложил на първо място да се работи за просветата на народа, като се отварят училища. Ив. Унджиев, ВЛ, 97.
РАБО̀ТИ МИ СЕ и (разг.) ра̀боти ми се несв., непрех. Искам, изпитвам желание да работя. Драга Женичка, .. От няколко дни страдам, сѐ за тебе мисля, за тебе жадувам. Книги не ми се четат, не ми се работи. Ив. Вазов, ПЕМ, 132-133. — Пуснете ме, .., на Содовия завод! Моля ви се, там ми се работи! Н. Каралиева, Н, 160.
◊ Времето (не) работи в моя полза; времето (не) работи за мене. Времето или развитието на събитията, ситуацията (не) съдействат за постигане на интересите, целите ми. Невъзможно беше за една нощ .. да се вникне в основата на всички въпроси, стоящи в центъра на вниманието на двата .. народа .. По тези въпроси ние щяхме пак да разискваме, дните бяха пред нас и времето работеше в наша полза. Сл. Трънски, Н, 76. Времето работи за нас, това е нашето голямо богатство и то задължава нашите писатели да излязат на боева линия. Л. Стоянов, РД, 1959, бр. 256, 4. Работата ми работи. Диал. Наред ми е всичко. Работи като часовник. Разг. 1. За двигател, машина, механизъм и под. — работя равномерно или точно, без прекъсване, в ритъм. — Пее като славей .. И работи като часовник. Това не е трабант, а часовников славей или славеев часовник. П. Вежинов, НБК, 275. Бостон има .. агрегат .., дето работи като часовник и отдалеч му се чува тракането и се вижда светлината му. М. Златанова, Г (превод) [еа]. С нетърпение той очакваше всеки път самолета и бързаше да чуе забележки от летците за работата на двигателя във въздуха. И всеки път чуваше познатото: „Работи като часовник“. НА, 1959, бр. 3426, 3. 2. Разш. За система, организация, организъм и др. — работя добре, безотказно, безпроблемно. Организацията в това здравно заведение, а .. и на цялото унгарско здравеопазване, работи като часовник. НЗ, 2010, бр. 6, 5. — Правилото, което следвам, е: по-малко пари — повече творческа свобода; повече пари — по-малко свободи. То работи като часовник! П, 2007, бр. 42 [еа]. Сърцето ми работи като часовник и болката, която изпитвах .. вследствие на засегнат нерв, вече я няма. Сега, 1999, бр. 190 [еа]. Работи, като че ли на него ще остане светът (<този> свят). Разг. Работи извънредно много, без да се щади. Работи ми воденицата. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, приказвам; много съм бъбрив. Работи ми късметът. Разг. Работи ми бахтът (честта). Остар. и диал. Имам късмет, късметлия съм, върви ми. — Късметът ти работи, моме! — .. заговори Джема .. — В каква коща отиваш! .. Щеше да се задоми [Рамзина]. Б. Несторов, АР, 6. — Каква хазайка имаш, а? Работи ти късметът, .., чудо жена. В. Нешков, Н, 220. — Сега ще видим дали ти [на Бенко] работи късметът .. — Тук са частните трудови бюра .. — Ела утре. Може да имам нещо за тебе. Ал. Бабек, МЕ, 105. Твръде ми е мъчно, като ся научвам, че работите Ви не отхождат както желаете, така и за адаша твръде ще ми е жал, ако би да му не работи бахтът с мушията. АНГ I, 193. — Той се жени за Зои. Работи му наистина честта: вчера слуга, днеска зет. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 846. Нъ честта им [на евреите] не работила за много. Римлянете ги покорили под властта си и им поставили за цар другоземеца Ирод. Д. Манчев, НН (превод), 49. Работи ми ченето. Разг. Умея да приказвам, да говоря убедително; красноречив съм. — Работи му ченето на тоз главанец, ей! — каза някой. — Говори, май с чиляк, като разпран. Й. Йовков, ЧКГ, 260. Работя като без ръце. Разг. Работя много несръчно, непохватно, без желание. Работя като бейлик. Диал. Работя насила, без желание и небрежно. Работя като вол (кон). Разг. Работя прекомерно, извънредно много. Той [Върбанов] има пари, .., работи като вол, въди пчели, сади градини. Елин Пелин, Съч. I, 145. Една сутрин се връщаше [Христо] натоварен с дини. Селяните го гледаха и му се чудеха: — И тоя си го бива, работи като вол! К. Петканов, СВ, 128. Каза, .., че работел като вол, но признателност нямало. Ст. Христозова, ДТСВ, 13. Работя като добиче (добитък). Разг. Работя извънредно много. Работи [Тошка] като добиче, гледа си детето. Г. Караславов, ТС [еа]. Онез, които сме оставали, / се потехме и под езика, / работехме къде що хванем, / работехме като добитък. Н. Вапцаров, Съч. [еа]. Работя като кираджийски кон. Разг. Работя много, покорно и безропотно. Работя като кърт. Разг. Работя извънредно много и постоянно, неуморно. Работя <като кърт> под земята. Разг. Работя тайно, прикрито. Времето му [на владиката Григорий] причиняваше неприятности ..; той сѐ мълча, търпя и работи под земята, тъй що подир една година чак можи да нанесе смъртен удар на речената комисия. Г, 1863, бр. 3, 22. Работя като луд; работя като разпран. Разг. Работя извънредно много, постоянно и неуморно. Баща му го е накарал да иде до Череповата воденица, да отбие водата от яза и да напои ливадата. Цяла нощ е тичал, работил е като луд. Г. Караславов, С, 53. — Работя като луд, но и добре печеля. Фирмата ми е за строителен дизайн, правим градинки, паркове, ремонт на къщи .., търсят ни, наемат ни. С, 2005, бр. 4504 [еа]. Работя като мравка. Разг. Работя извънредно трудолюбиво, неуморно, постоянно. Цял живот като мравка съм работила, чужда нишка съм прела, но сладък хляб не съм яла. К. Петканов, СВ, 158. Работя като с чужди ръце. Разг.; Работя като с людски ръце. Диал. Работя много несръчно, лошо, непохватно. Работя като черен дявол. Разг. Работя много. Работя на празни обороти. Книж. Работя или действам без резултат, без ефект. Обаче така стана с мене, че когато съм уморен, най-трудно заспивам и колкото съм по-уморен, толкова по-бодро работи главата ми, само че на празни обороти. Б. Райнов, НН, 311. Работя на (с) пълни обороти. Книж. Работя или действам най-усилено, с голяма бързина, много интензивно. Човек се лови и за сламката .., макар да съзнава, че това е сламка и с нея доникъде няма да доплува. Но самоизмамата започва да работи на пълни обороти и неусетно .. сламката се превръща в стабилна греда, лодка, кораб и океанът не изглежда вече тъй безбрежен. Ат. Мандаджиев, БЦР, 43. Полузащитниците работеха с пълни обороти, но в мятане напред-назад, което прахосваше много сили без особена полза. НС, 1958, бр. 123, 3. Устата ми работи като картечница. Разг. Говоря извънредно бързо.