РАВНОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Пълно отсъствие на интерес, чувство или отношение към някого или нещо; безразличие, безучастие, безучастност, безчувственост, безчувствие, безстрастие, апатия, индиферентност. Тя не беше излъгала братовчедка си, като ѝ отговори, че не е влюбена в никого. Дори за Гергин си спомняше съвсем рядко и сама се чудеше на своето равнодушие. Ем. Манов, ДСР, 364. Докторът придружи думите си с нова зловеща усмивка, която издаваше безразличието, свойствено на докторите, привикнали с равнодушие да гледат страданията и смъртта на пациентите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 109. Равнодушие изпълни ленивите .. очи на бинбашията, както често се случва с хората, когато попаднат в безизходица. Ст. Сивриев, ПВ, 134. Равнодушието на нашенците към общенародните ни работи прави на да са червим. Г, 1863, бр. 7, 50.