РАЗВЪЛНУ̀ВАМ, -аш, св., прех. 1. Правя водна повърхност (на море, езеро и под.) да започне да се вълнува, да се движи вълнообразно, да се появят вълни. Остър вятър развълнува морето, а това пречеше на точното прицелване. Като ги наближихме, ние можехме да видим как куршумите скачат от вълна на вълна. Н. Милев, МВ (превод) [еа]. Те [костурите] плеснаха с опашки толкова силно, че развълнуваха водата. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. Гранатата се пукна на три части. Парчетата потънаха в морето и развълнуваха водната стихия. А. Каралийчев, ПБМ (превод) [еа]. Вятърът внезапно се засили и развълнува морето. Т. Джебарова, КТ (превод) [еа]. Па са йе коня / малко поразшавал, / та сичкото море / той е развълнувал. Нар. пес., СбНУ XXV, 36.
2. Ставам причина някой да започне да се вълнува, да изпитва вълнение (във 2 знач.). Г е о р г и: — Мога ли да я [Дорослава] видя? Д а р и я: Не бива, не бива още .. — Ти ще я развълнуваш изново... Тя има нужда от тишина душевна. Ив. Вазов, Съч. XIII, 105. Бенко, .., слушаше внимателно, но .. колкото и да се радваше, че отново се е срещнал със стария си приятел, неговите думи .. сякаш прелитаха над него, без да го трогнат, без да го развълнуват. Ал. Бабек, МЕ, 268. Писмото на бащата развълнува дълбоко Джек и майка му. Св. Минков, ПК, 11. Тя не можеше да забрави, че Любомир все пак успя да я развълнува. И че можеше да бъде добър за нея — във всяко отношение. П. Спасов, ХлХ, 400. Той [К. Цонев] рядко рисуваше по поръчка, .. Твореше само тогава, когато нещо дълбоко го развълнува. Е. Каранфилов, Б III, 191. // Непрех. Разш. Рядко. Предизвиквам вълнение. Беше свикнала [Едит Фелоус] да я подценяват. В нея нямаше нищо впечатляващо, нищо, което би могло да развълнува. Не беше зашеметяващо красива, ..; нито изпълнена със страст. Д. Нешева, ДВ (превод) [еа]. ● В съчет. със същ. д у ш а, с ъ р ц е. Лиана чу песента и спря. Сърцето ѝ заби силно. Радост развълнува душата ѝ, радост, че не е забравена. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа]. Прекръсти са и предаден на дълбоки мисли, постоя наведен над кръстът две минути. Навярно в тази минута много мисли развълнуваха душата му. МС, 1882, кн. 4, 14.
3. Обикн. за събитие, обществен проблем и др. — предизвиквам силна възбуда у някого и неговото емоционално и умствено ангажиране. Йотата им разказваше с голямо въодушевление приключението тая заран, което беше развълнувало целия град. Ив. Вазов, Съч. VIII, 34. Станаха няколко трудови злополуки в строителството, които развълнуваха .. обществото. Кеш, 2005, бр. 7 [еа]. ● Минуванието на тие [патриотически] чети Дунавът, първото пуквание на пушката при Върбовка и Вардин, .., така развълнуваха младите умове, щото просвещението и борбата ни по черковният въпрос подир петдесет години не можаха да достигнат това. З. Стоянов, ЗБВ I, 269. — Вие не знаете, че някои злополуки, .., развълнуваха общественото мнение в двата континента. К. Константинов, КН (превод) [еа].
4. Остар. Разбунтувам. Той наздравата си въобрази, че провидението го е назначило да получи някаква си власт и уверяваше селяните, че често му се вестявали светии и му поръчвали да развълнува народа и сам да управлява. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. развълнувам се страд. Помислете за словесните средства, които са нужни, за да се развълнува тая тълпа [на представителите на масата] и съдете дали може да ѝ се говори въобще с гиздави думи и хармонична реч? Худ., 1909, кн. 1, 15.
РАЗВЪЛНУ̀ВАМ СЕ св., непрех. 1. За водна маса (море, езеро и под.) — започвам да се вълнувам, да се движа вълнообразно, да имам вълни. Морето се развълнува .., защото пасатът задуха .. ту от изток, ту от югоизток, но ние се издигахме и преминавахме над всички вълни, които се нахвърляха с рев отгоре ни. Т. Джебарова, КТ (превод) [еа]. Опъна се [ондатрата] върху водата и се остави бавно да я носи течението. Малките ондатри последваха примера ѝ .. Но едно от тях не издържа, гмурна се във водата .. Водата наоколо се развълнува, малките започнаха .. игра. К. Трайков, ВК (превод) [еа].
2. За човек — започвам да се вълнувам, да изпитвам вълнение (във 2 знач.). Като видя снимката си, като видя името си написано на вестник — Христака страшно се развълнува и загуби всякаква възможност за съсредоточаване. Ил. Волен, МДС, 205. — Макар че очакваше да ѝ заговори [Алекси] за Галчев, Нона тъй се развълнува, че усети как краката ѝ се подкосяват и сърцето ѝ бие като лудо. Й. Йовков, ЧКГ, 299. Като извади мемето на маркуча от устата си, забележи се, че ръката му трепереше малко. За да не даде знак, че се е развълнувал, той я сложи на коляното си. Ц. Гинчев, ГК, 156. — Това не е гръцки поп, а български! — натърти Митър .. Насъбралите жени се развълнуваха от Митровите думи и се насочиха към къщната врата — искаха да се поклонят на българския поп и да му целунат ръка. К. Петканов, П, 41. ● За душа, сърце. Младата невеста почувствува .., че те двамата бяха сами тук. .. Сърцето на младата жена се развълнува .. буйно. Д. Талев, ПК, 436. — Нане Стоичко обадил на Шутия, че в тяхното землище, .., вчера изкарал десетина-петнайсе заяка. .. — Добре де, .. — каза Петко, като се престори съвсем равнодушен. Но всъщност ловджийската му душа се развълнува. Елин Пелин, Съч. IV, 226-227.
3. Обхваща ме силна възбуда, ангажирам се емоционално и умствено с нещо (събитие, обществен проблем и др.). Разнесе се слух из селото, че иде, .., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест. Ив. Вазов, Съч. Х, 97. Злокобната вест можа да проникне във всяка къща, .. Селото се развълнува. Й. Йовков, Ж 1930, 230. Една заран народите в цялата империя се развълнуваха от една критика на великия Хара-Карасута-Кхи-Ямацура по случай новата книга на славния поет Гехайша Тцузе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 65. ● Инженерите го [кораба] прегледали. Те не повярвали на очите си. Един правилен пробив с форма на равнобедрен триъгълник зеел два метра и половина под водолинията. .. общественото мнение .. се развълнува. От тоя ден нататък морските злополуки, на които не се знаеха причините, биваха приписвани на чудовището. К. Константинов, КН (превод) [еа].
4. Остар. За народ и под. — започвам да недоволствам, да протестирам, да се бунтувам. — Щеше да изпокръсти всичките туркини тука! Цялото мохамеданско население се развълнува, отидоха жалби до княза Дондукова и до султана! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 158.
— Друга (остар. книж.) форма: р а з в о л н у̀ в а м.