РАЗГОВОРЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разговорлив; приказливост, разговорчивост. Тя инстинктивно долавяше, че с необичайната си разговорливост и шеги, с прекалените си ласки Петър прикрива злото си намерение да отреже изведнъж пътя ѝ към фермата. И. Петров, НЛ, 117. От мъртвия полъхваше гробовен хлад. Христов потръпваше от тоя хлад и не можеше трезво да мисли, не знаеше докъде ще стигне с тая ненадейно обхванала го разговорливост. Хр. Русев, ПЗ, 157. Необичайната разговорливост на негъра бе го накарала да забрави фьона. Л. Дилов, НП, 114.