РАЗГОВОРЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разговорчив; приказливост, общителност, разговорливост. С разговорчивост, която е свойствена на простичките хора, когато се чувстват признателни, Рожи ни разказа историята си. П. Славински, ПЩ, 130.
