РАЗДВЍЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от раздвижвам и от раздвижвам се. Между свидетелите насреща се забеляза раздвижване: поразместиха се, загледаха се с любопитство в него [Вардарски]. Д. Талев, ПК, 726. Настъпи изведнъж раздвижване. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. Свикналите с тъмнината очи започнаха да долавят движението на приведени фигури, раздвижването на невнимателно засегнати храсти. В. Геновска, СГ, 372. В Делиормана било налице голямо раздвижване, което можем да наречем и селски бунт. В. Мутафчиева, КВ, 81-82. Те [Панайот Хитов и Филип Тотю] биха допринесли за революционното раздвижване на българския народ, ако си дойдат в България. Н. Кондарев, ВЛ [еа]. Раздвижването след операцията е много важен момент от цялостното лечение.