РАЗДРОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; раздробя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо на малки късове, парчета (обикн. като го чупя, режа, троша, късам); надробявам, натрошавам. Мъжете забиваха в земята изострени дебели колове и къртеха с тях буци пръст, а жените ги раздробяваха с дървени лопати. М. Марчевски, ОТ, 73. М и л а: — Раздробете това камъче на прах .. Опалът е камък на нещастието. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 123.
2. Чупя на няколко места част от тялото (ръка, крак, рамо и др.). Той бе направил едно неотмерено движение и пресата само за миг раздроби до китката дясната му ръка. М. Гръбчева, ВИН, 14. Един от читаците скритом замахва с брадва и го удря, та му раздробява рамото. Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа]. Един куршум се заби в рамото на Тано. Случайно. Раздроби го. ЛФор., 2001, бр. 18 [еа].
3. Разделям нещо на части; разпокъсвам. Лошо проведената поземлена реформа .. раздроби земята. Мон., 2005, бр. 2394 [еа]. Целокупна България, осъществена за миг в Сан Стефано, бе раздробена сега на три части. С. Радев, ССБ I, 26. раздробявам се, раздробя се страд. Той не казва никъде нито дума защо се раздроби земята. Дем., 2001, бр. 143 [еа].
РАЗДРО̀БЯВАМ СЕ несв.; раздробя̀ се св., непрех. 1. Ставам на парчета, на късове; натрошавам се. Няма връщане за камъка. Веднъж разцепен, той все повече отстъпва, раздробява се, разпада се, докато най-сетне самият той стане на земя. Н. Хайтов, ШГ, 178.
2. За част от тялото — чупя се на няколко места. При падането кракът му се раздроби.
3. Разделям се на части. Разкъса се дългата верига, раздроби се на малки части. Ив. Мартинов, ДТ, 240. Големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпросчета. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 167. Споменът за нея почна да помътнява в хаоса на душевното напрежение, на нечовешката умора, образът ѝ стана неясен, някак се раздроби в паметта му. Ем. Манов, ДР, 44.