РАЗЕДИНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разединя като прил. Който е с нарушено единство, неединен; разпокъсан, разделен. Това дало възможност на Рим да разбие поотделно разединените сили на въстаниците. Ист. V кл, 1980, 218. Прабългарите смогнаха не само да устоят срещу натиска на една тъй могъща държава като Византия, но и да извършат нещо много по-значително: от разединените славянски племена, .., да създадат едно народностно цяло. П. Мутафчиев, КБ [еа].