РАЗЕДИНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разединявам и от разединявам се; разделяне, разпокъсване, разединение. Противоп. обединяване, обединение, единение. Лойд Джордж смяташе, че разединяването на противника е най-бързият, ако не и единствен път към победата. Ив. Илчев, БА [еа]. Нека използваме дните до конференцията за обединяване на партията около нови идеи и цели, а не за разединяване и междуличностни битки. Дем., 2001, бр. 280 [еа].