РАЗКОЛЕБА̀ВАМ, -аш, несв.; разколеба̀я, -а̀еш, мин. св. разколеба̀х, св., прех. 1. Ставам причина някой да се колебае, да се откаже от намеренията си. Зная, че за мнозина моите намерения изглеждат лудешки. Може би те имат право. Но това не може да ме разколебае. Подир два дена аз тръгвам. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Думите на Наума направиха силно, неотразимо впечатление на братовчеда му. Те сякаш за миг го разколебаха. Д. Спространов, ОП, 208. Мнозина са били примамвани от желанието да се заемат с тази задача, но трудностите са ги разколебавали. Лит. ХI кл, 154.
2. Ставам причина някой да изгуби увереността си, да се съмнява, да се колебае за нещо. Тя приближи, поздрави ме — почти хладно и насмалко да ме отмине. Постъпката ѝ още повече ме разколеба, но аз направих усилие — и я спрях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 116. Това щеше да внесе смут в душите им, да ги разколебае тъкмо сега, когато трябваше да бъдат активни и уверени в себе си. Д. Димов, Т, 238. Доводите му не бяха съвсем убедителни и ти се опита да го разколебаеш — но може ли някой да разколебае Бенковски? Можеше, разбира се, но този път ти липсваше собствена вътрешна увереност. Н. Никифоров, ПВ, 85. Ти пи от чашата горчива, / смирен, без ропот, без молба, / и с кротостта си мълчалива / и Господа разколеба! Т. Траянов, Съч. III, 103.
3. Ставам причина нещо (вяра, убеждение, решение и под.) да стане несигурно, колебливо. Само Кибаров има отговор за всички тия въпроси, които мене ме разкъсват. Които разколебават моята вяра. Д. Талев, ГЧ, 162. Да се отрича плагиатството — това е една опасна ерес. .. Подобни съждения разколебават вярата на читателя в пророческата мисия на писателя. Б. Шивачев, Съч. I, 92. — Не съм пъзльо като тебе. Високият замълча унизително. Страхът го накара да не разколебава решението на другаря си. Д. Димов, Т, 249. Нищо не разколеба желязната му воля. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Бях твърде голям, за да ме водят, но новата обстановка разколеба самочувствието ми. Р. Сугарев, СС, 6. Търкаля се тая пуста пара .., промъква се коварно в съвестта и я разколебава, стъпва дори върху сърцата на влюбените и изсмуква до капчица любовта им. Св. Минков, РТК, 172-173. Аз — младшият — бях в редколегията, а майор Донев — старшият — не бе. Това сериозно разколебаваше йерархическото начало на държавата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 218. разколебавам се, разколебая се страд. Все пак маслините и портокалите не се забравят и вярата в щедростта на морето не се разколебава. Й. Йовков, Разк. II, 38.
РАЗКОЛЕБА̀ВАМ СЕ несв.; разколеба̀я се св., непрех. 1. Изпитвам колебание и се отказвам от намеренията си. Понякога той забързваше, но отново намаляваше крачките си. Виждаше се ясно, че той ту се решаваше на нещо, ту се разколебаваше. Й. Йовков, Ж 1945, 251-252. На няколко пъти той [щъркелът] се готвеше да размаха крила, но в последния миг се разколебаваше и продължаваше да пристъпя от крак на крак по самия връх на двуетажното здание. Ем. Станев, ЯГ, 97.
2. Загубвам увереността си, преставам да смятам, че е правилно да направя нещо. Разколеба се в своето решение. Т. Влайков, Съч. III, 230. Костов го взе, но после се разколеба. Д. Димов, Т, 330. Димитър се замисли. Христовите думи го накараха да се разколебае за малко, но скоро се съвзе и отговори: — След харман ще се отделя. К. Петканов, Х, 94. Спря се на по-младия бряст, приближи до него и погледна към върха. Забеляза гнездо и се разколеба. Дърво, на което има гнездо, не бива да се сече. К. Петканов, ОБ, 56. Жените се разколебаха, не знаеха какво да правят. Д. Талев, И, 430. Мнозина от състезателите показаха видимо желание за активна игра. Но едни от тях се разколебаваха да доведат докрай започнатото нападение. НС, 1955, бр. 92, 6. Дори и баща ми, живял усилните турски времена с вярата си във върховната правда, почна навремени да се разколебава в нея. Ст. Чилингиров, ХНН, 149.
3. За вяра, убеждение и под. — отслабвам, ставам несигурен, колеблив. Колкото повече избледняваше споменът за ония погледи в салончето и се разколебаваше неговата увереност, че Христина го харесва, толкова по-голямо ставаше нетърпението му да се срещне с нея. Ем. Станев, ИК I и II, 158-159. През април добруджанци научиха грозната новина, но продължиха да се бият със същата устойчивост и ревност. Техният войнишки морал не се беше разколебал. А. Каралийчев, ПГ, 168.