РАЗМИШЛЯ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Мисля, разсъждавам върху нещо задълбочено, съсредоточено и продължително, за да си го изясня докрай, да го разбера напълно. От къщата излезе мъж в кадифено сако .. Бе на около петдесет години и приличаше повече на интелигент, усамотил се тук да размишлява, отколкото на едър земевладелец. И. Петров, ОЗап., 23. Защо сега, да, защо именно сега се улавя, че размишлява толкова много за смисъла на живота. К. Странджев, ЖБ, 60. Аз съм съдебен следовател и много съм размишлявал върху психологията на нашия интелигент. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 35. — Където и да отида, аз не проявявам толкова голям интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, размишлявам за нас, за нашия народ. Ив. Сарандев, ЕС, 94. — Ти си размишлявал по какви начини може да се освободи България, как мислиш, че може да се постигне това с най-малко жертви? К. Величков, ПССъч. І, 98. // Размислям (в 1 знач.). Няколко минути старият и опитен ловец размишлява, след това се обърна и тръгна по течението. Ем. Станев, ПЕГ, 43. Давид размишлява няколко мига и казва: — Как би могъл да е сигурен, че жена му е мъртва? Медик ли е бил? СФ, 2006, кн. 2 [еа].