РАЗНОБА̀ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Разноцветен; многобагрен, многоцветен, пъстър. Противоп. еднобагрен, едноцветен. Хризантемите вече бяха нацъфтели и галеха погледа с едрите си разнобагрени цветове. Ст. Чилингиров, РК, 173. В Европа фасулът бил пренесен наскоро след откриването на Америка. Любителите на цветята се радвали на чуждото растение, чудели се на дългите шушулки и на разнобагрените зърна, скрити в тях. Н. Боев и др., АРЖ [eа]. Над главите им побиха пленените знамена! Вечерният ветрец ту свиваше, ту развиваше разнобагрените платна. Ек. Златоустова, К (превод) [eа]. Те [фасадите на сградите] са украсени с най-различно оцветен мрамор, с разнобагрени стъкла. ВН, 1960, бр. 2710, 2. Ако отидете в Рилската обител, преминете под огромните аркади с чудни фризове, разнобагрени пана и влезте в трикорабната стара църква. П. Константинов, ПИГ, 20. Разнобагрена светлина. ● Обр. За разнобагрения свят на народната носия, която може да се види в Родопите, спокойно може да се твърди: „В началото бе рубата“ — първата домотъкана дреха. Н. Хайтов, ПП, 120.