РАЗНОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. 1. Който се отнася до различни, нееднакви по вид растения или животни; разнотипен. Те [урвите] са покрити със зеления гъсталак на разновидни дървета: липа, бук, ясен. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 62. Рибарите донесоха един сом .. и едно корито .. по-дребна разновидна риба. Ц. Гинчев, ГК, 245. Още по-надолу — стари дъбове, около които расте гъста и разновидна растителност. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 153.
2. Който се отнася до разни, различни предмети, явления или прояви; разнообразен. Подписаните съставихме нова търговска къща .., на която работите ще бъдат купуване и продаване на разновидни стоки. Дун., 1867, бр. 152, 2. Разновидни оръжия: лъкове, копия, мечове, боздугани .., ловджийски рогове по стените допълняха накита на това горско .. жилище. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 163. Тези разновидни народни песни .. се пеят и до днес в разни случаи на трапези, на сватби, на хоро. Ч, 1875, бр. 9, 408. Работата бива разновидна. Например, друга е работата на художникът, друга — на търговецът, друга — на учителят. ИЗ 1877, 86. Изкуството на английската дипломация, злият дух на Дизраели и неговите разновидни лукавщини .. турят затулка на красноречивите уста .., превръщат фактовете. НБ, 1876, бр. 25, 193.
3. Обикн. мн. Който е различен по вид, форма от други подобни или има различни особености в отделните си прояви. Срещат се чашки, еднакви по форма, но с разновидни дръжки. СбНУ LV, 70. Едната либеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седела на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата либеница, така щото от тия две разновидни либеници произхождало едно .. тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Л. Каравелов, Съч. VІІ, 4-5. На това никой не може да противоречи, понеже доказателство живо и необоримо е разновидното произношение на буквите в днешния французски язик. Г. С. Раковски, БС І, 138.