РАЗНОГЛА̀СИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Наличие на различни мнения, схващания, позиции по определен въпрос, липса на единство, на съгласие; разнобой, разномислие. Противоп. единодушие, единомислие, консенсус. Между Русия и НАТО няма разногласие за ролята на КФОР в Косово. Д, 2008, бр. 81 [еа]. Имаме добри учебни програми .., всички се обединяваме около това какво трябва да правим — аз не видях разногласие. Всички мислим в една посока. ДС, 2004, бр. 32 [еа].
2. Обикн. мн. Различие, разлика в нечии мнения, схващания, позиции и под. по определен въпрос. На Оборище [поп Матей] се мъчи да примири двете партии, да изглади разногласията между Войводата и Младен. Лит. ХІ кл, 57. Всред либералите се зараждаха разногласия. Младите бяха готови да вървят с Каравелов срещу Цанков. В. Геновска, СГ, 88. Подкрепят ли ви вашите съпартийци? Твърди се, че имате вътрешни разногласия. Слухове ли са това, което се чува за разцепление? Д, 2008, бр. 192 [еа]. Стоян Загорчинов ... имаше сериозни разногласия с тогавашния директор на театъра. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 213. Втората част от речта му съдържаше пожелание да се забравят политическите разногласия до смазването на общия враг. Д. Димов, Т, 565. Налице са разногласия относно смисъла на понятието „история на философията“. Култ., 2005, бр. З [еа]. Идейни разногласия. Вътрешнопартийни разногласия. Непреодолими разногласия.