РАЗНОСТРА̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разностранен; многостранност, многоликост. Противоп. едностранност. Разностранността на нейния предмет [на фолклористиката] и собствената ѝ историческа и теоретическа младост я правят откровено трудна наука. Н. Георгиев, БНП [еа]. Изложбата живопис, графика, скулптура и рисунки на Илия Петров .. е събитие притча. Тази колекция .. крие иносказанието за щедростта на таланта, за изключителното богатство и разностранност на неговите интереси и търсения. Кеш, 2001, бр. З [еа]. Ърни Кансерес показваше разностранността на таланта си — вече беше преминал на кларинет и изпълняваше сложно соло. В. Лаптев, ВЖ (превод) [еа]. Вазов няма .. разностранността, яснотата и проникновението на дяда Славейкова, той никъде не постига неговия богат речник и епичен стил. А. Страшимиров, ЕД, 9.