РАЗНОЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За очи, предмети — които се различават по цвят. Противоп. едноцветен. Щом чу глъчката, войводата дигна глава .. В разноцветните му очи — едното сиво, другото пъстро като на рис — се насъбра досада. Ив. Григоров, ДЧ, 222. Тя просто трябваше да погледне в тези озадачаващи разноцветни очи — зелено и златисто, и да му каже какво иска от него. Д. Забунова, Н (превод) [еа]. Изскочиха шест кучета, рошави като дяволи, безродни, разноцветни и свирепи, и се спуснаха към него. Д. Фучеджиев, Р, 263.
2. Обикн. мн. За цветове, багри — които са различни, много и разнообразни; многоцветен, многобагрен. Тя [гората] е живо пъстрило от сребърни стволове и зелени чадъри, слънцето я шари с разноцветни бои. Ст. Станчев, ПЯС, 32. Потоци от зари минуваха през .. решетчените прозорци на черквата .. и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 3. В залата е тихо, слънцето наднича през прозорците и хвърля разноцветни багри по лицата на офицерите. В. Геновска, ПЮФ, 140.
3. Обикн. мн. За предмети и др. — които са оцветени в много и различни цветове, имат разнообразни багри; разнобагрен, многоцветен, многобагрен, пъстър. Противоп. едноцветен, еднобагрен. Беше шумно и пъстро — от гърлените подвиквания на работниците …, от разноцветните флагове на корабите и леките летни дрехи на жените. Ем. Манов, БГ, 19. Песъчинките се нижат черни, жълти, белезникави — чисти, загладени, сякаш са наредени едно до друго разноцветни мъниста. Кр. Григоров, ОНУ, 176. Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни мраморни плочки .., образуващи разни геометрични форми. Ст. Михайлов, БС, 67. В тоя шкаф имаше разноцветни кристали, които блестяха с всички тонове на дъгата. Х. Русев, ПЗ, 279. Елка .. слиза на двора. До малката градинка, в която всичко друго е посърнало освен едрите разноцветни хризантеми. Ив. Карановски, Разк. І, 61. В полумрака, под светлината на разноцветните огънчета от басейна и фенерите .., започнаха танци. В. Велчев, СИЗ (превод) [eа]. Разноцветни знамена. Разноцветни гирлянди. Разноцветни прежди. Разноцветни тебешири. Разноцветни светлини. // Обикн. ед. Който се състои от компоненти, части с различни цветове, с разнообразни багри; разнобагрен, пъстър. Те със сериозни лица сновяха по разноцветната мозайка на залата. Д. Кисьов, Щ, 522. В същинската църква .. са били разположени четири колони от разноцветен мрамор. Ст. Михайлов, БС, 39. Всички знаеха, че кралският шут не може да понася дневната светлина. Но ето го пред мен — с разноцветната риза и шарените панталони. Ю. Стойнов, ПУ І (превод) [eа]. Тя шиеше нова връхна дреха: покрай нея бяха разхвърляни ивици от разноцветно сукно. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 122. На сцената ту мрак, ту едноцветна, ту разноцветна светлина — феерия! Ал. Константинов, БГ, 10. Коридорите се осветявали оскъдно от синя, зелева и розова светлина, която се процеждала през разноцветни китайски стъкла. Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [eа]. Разноцветно облекло. Разноцветно пано. Разноцветен килим. Разноцветен афиш. Разноцветни фрески. Разноцветни витражи. Разноцветна дъга.
4. Прен. За множество от хора, тълпа — който се състои от различни, отличаващи се по някакъв признак лица; пъстър, шарен. По булеварда се разхождаше все същата разноцветна тълпа — фермери от околните хълмове .., аристократи с многочисления си антураж .., стражници, свещеници. Ю. Стойнов, ПЕ (превод) [еа]. Край него [цепелина] се трупаше разноцветна тълпа от хлапаци, жени и деца, дошли да зяпат и да откъснат от корпуса по нещо за спомен. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа]. Стресна се [Димо] от звънеца на трамвая, избяга на плочника и се сля с разноцветното множество. К. Петканов, МЗК, 131.