РАЗПРОСТРАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпространя като прил. 1. Който се среща на много места или много често. Ябълката е най-разпространеното овощно дърво у нас. Бтн V и VІ кл (превод), 1951, 111. Истината е точно обратна на разпространеното схващане, че Холивуд и американската филмова индустрия печелят едва ли не от всяка лента. Кеш, 2004, бр. 28 [еа]. Най-известната и най-разпространената от езическите вери е браминската. К. Смирнов, З, 69-70. Това заболяване [пародонтитът] представлява възпаление и оток на венците и е много по-разпространено от пародонтозата. Док., 2007, бр. 19 [еа]. Всички жени знаят, че целулитът е разпространено явление.
2. Остар. Който заема значителна площ, място в пространство. Антверпен .. има и доста разпространен залив да сбирва цели флоти от .. кораби. Ив. Богоров, КГ, 114-115.
◊ Разпространено предложение (изречение). Остар. Грам. Просто разширено изречение. Предложения, които состоят само подлежаще и сказуемо, ся наричат неразпространени, а предложения, в които освен подлежащето и сказуемото има още и второстепенни части, наричат ся разпространени. С. Радулов, НГ, 11.