РАЗСРЕДОТОЧА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разсредоточавам и от разсредоточавам се. Те [новите оръжия] доведоха до разсредоточаване на войските на бойното поле, до по-бързи и маневрени действия. НА, 1958, бр. 3186, 2. Целта на евакуацията и разсредоточаването е да се намалят възможните загуби сред населението в случай на употреба от противника на оръжия за масово поразяване. Н. Иванов и др., ГО, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)