РАЗСЪДЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разсъдителен; разсъдливост, разумност. — Аз бих искал това партийно събрание да обсъди всички тия въпроси с .. разсъдителност, за да се тури край на вредната отпуснатост и безотговорност. Кр. Кръстев, К, 234. На първото условие на Левски, за да бъде човек революционер: именно разсъдителността, не е никак отговарял Димитър Общий. Г. Бакалов, Избр. пр, 173. От послушанието се ражда смирение, а от смирението разсъдителност... След разсъдителността идва наблюдателността. М. Динева, П [еа]. Той желаеше доброто, мислеше да направи нещо добро, но му липсваха нужната способност, разсъдителност и ум. К. Шапкарев, ВБМ, 273.
— Друга (остар.) форма: р а з с у д ѝ т е л н о с т.