РАЗСЪЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Процес в човешкото съзнание, при който се подреждат и сравняват мисли, впечатления, съждения и умозаключения, обикн. с определена цел; разсъждаване, мислене. Читателят може сам да направи с елементарни разсъждения доказателство на това свойство. Матем., 1966, кн. 4, 5. Във всички тия случаи твърде просто разсъждение показва кое от две дадени числа трябва да бъде заменено за множимо. Хр. Данов, ТПЧ, 56. За да бъдем последователни в разсъжденията си, ние би трябвало да направим кратък един обзор връх всичкото онова, щото са е казало досега за тоя въпрос. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 12, 176. — Усърдие, дружелюбие, търпение, весело лице, разсъждение и любов са .. добродетели, що въздигат човек до небето, казва един светец. У, 1871, бр. 1, 384. Само оскъдност на познания на живота и на света, ограничавание на разума и на разсъждението, могат да водят глупавия в заблуждението на завистта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. Голяма е разликата между умът, разсъждението и волята на человекът и на детето. У, 1871, бр. 1, 83.
2. Ред от мисли, съждения и умозаключения като резултат на мисловна дейност на ума, на съзнанието, обикн. изразени езиково (писмено, устно или наум). Да продължиме сега своето обозрение и да видиме доколко сме били ние прави в разсъжденията си. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 11, 173. Пълното развитие на една мисъл, на една истина, е собствено разсъждение. Т. Шишков, ТС, 154. Знаменити Йероним е оставил нам едно многозначително разсъждение, че ако бракът и да напълва земята, то девствеността напълва небето. С, 1872, бр. 32, 253. И така, българите са славяни затова, защото са говорили и говорят славянско наречие, — сичките други разсъждения и предположения са будалащина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 372.
3. Езикозн. Текст или отрязък, част от текст, обикн. с размерите на абзац, който изразява, съдържа ред от завършени мисли, съждения или умозаключения. Добре написаният абзац се състои от главно изречение .. и развиващи изречения .. накрая стои завършващото изречение, което дава знак на читателя, че разсъждението е изчерпано. БЕЛ, 2000, кн. 2 [еа].
4. Остар. Вид писмено съчинение, посветено на научното изясняване на даден въпрос, теза или на определена тема; изследване. Разсъждение е подробно издирване на един отдел от науката или развитие на една истина. Т. Шишков, ТС, 153. Надявам се в скоро време да напечатам разсъждение за сѐ горереченото, основано на чисто българското произношение. А. Хаджоглу, ББ, 11. Вие сте поместили в гореказаният брой някакво си разсъждение, че уж Христо Георгиев умрял затова, защото са убил Ангел Кънчов. С, 1872, бр. 44, 354. Каква програма е най-прилична и кои са учебници най-сгодни за народните школи. .. Прости правила за съчиняванието на описания, разсъждения, записи и писма. ПСп, 1876, кн. 11-12, 182-187.
◊ Съчинение разсъждение. Езикозн. Вид учебен писмен текст, представляващ съчинение с елементи на анализ върху литературна творба или част от нея. За да можем да разсъждаваме върху литературен текст, както и за да можем да напишем съчинение разсъждение, трябва да знаем какво е това текст. БЕЛ, 2000, кн. 3-4 [еа].
— Друга (остар.) форма: р а з с у ж д ѐ н и е.