РАЗТЍЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; разтѝчам се, -аш се, св., непрех. 1. Само мн. или З л. ед. Започваме силно, бързо да тичаме в различни посоки; разбягваме се. Разтичаха се из улиците сънливи и уплашени хора. Й. Йовков, Ж 1920, 40. Войниците чевръсто се разтичаха и започнаха да се строяват. Д. Кисьов, Щ, 145. Кости побледня, наклони глава, пречупи се и заби чело в земята. Момчетата се разтичаха из дворищата и извикаха майките си. К. Петканов, Х, 181. Селяните се разтичаха да го хванат, но никъде не можаха да го открият и чак тогава разбраха, че техният стокилограмов кмет не е заминал в града по работа, а просто е офейкал. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357. Агънцата се разтичаха и всяко наколеничи под майка си да бозае. Ил. Волен, БХ, 83. Кучета върло се разлаяха и разтичаха по двора. Ил. Блъсков, ИС, 21.
2. Започвам, спускам се да тичам, обикн. за да свърша, направя веднага нещо, да се подготвя бързо за нещо; разбягвам се, разприпквам се. Той се развика, разтича се да посреща по-стария брат след толкова дълга раздяла. Д. Талев, ПК, 112. Разтича се и Хаджият да дири вода. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 16. В този край на двореца настъпи суматоха и врява; слугите се разтичаха да донесат стълби. Т. Атанасова и др., ПГ (превод) [еа].
3. Прен. Ходя, обикалям за кратко време по различни инстанции, служби, хора, за да уредя някакъв проблем. — Дойде бирникът вкъщи и описа всичко. Аз чак тогава се стреснах, .., разтичах се насам-натам, по банки, по роднини .., събрах пари. Елин Пелин, Съч. ІV, 210. Бил съставен общ комитет от най-видни хора, които се разтичали да потулят започнатия спор и да запазят гимназията. Д. Бозаков, ДС, 84. Те се разтичаха по различни лекари, за да спасят детето.
◊ Разтичвам се / разтичам се като луд. Разг. Втурвам се, спускам се да тичам извънредно бързо, стремглаво. По едно време всички внезапно се размърдаха: сякаш някой им изкомандува и ги повлече назад по стръмния склон. Разтичаха се като луди — без пушки, гологлави, един през друг. М. Кремен, Б 1982 [еа].