РАЗХА̀ЙТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разхайтен. Повсеместно явление е слабата бдителност. Такава разхайтеност е недопустима и трябва незабавно да бъде ликвидирана. ОФ, 1950, бр. 1810, 1. Смелчагата се отдалечава, накуцвайки, като си разтрива глезена със свободната ръка и крещи възмутено за нечия разхайтеност. Пл, 2001, кн. 5-6 [еа].