РАЗХИЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Разхищаване. – Бившият директор го снемат за кражби и разхищения на държавно имущество. Р. Сугарев, СС, 153. Марин настояваше да замине в места, където техният отдел имаше най-малко работа. Що за разхищение на служебно време и служебни средства? Ст. Поптонев, НСС, 150. Разхищения на държавни средства.