РАЗЦЪФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разцъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разцъфтя̀л, -а, -о, мн. разцъфтѐли, прич. мин. страд. разцъфтя̀н, -а, -о, мн. разцъфтѐни, св., непрех. Разцъфвам. Около нашата землянка .. разцъфтя кукуряк. М. Гръбчева, ВИН, 418. Пролетта беше тъмнозелена и влажна, без слънце, по здрач люляците разцъфтяваха. Т. Димова, Е [еа]. Тя разцъфтявала под комплиментите и погледите му и ставала най-интересната дама на сезона. Бл. Димитрова, Лав., 25. Госпожиците .. когато успееха да се омъжат, разцъфтяваха. М. Абаджиев, Ф, 128. Във времето на национален подем и икономически възход разцъфтяват науката и изкуствата. Δ През последните години туризмът разцъфтяваше и хората в курортното селище се радваха на по-добър живот. ● Обр. Той има такава сияеща усмивка и комична мимика, че наоколо веднага разцъфтява доброто настроение. Б. Трайков, ВО, 22. Разцъфтяваше за миг надежда, с която се пробуждаше илюзията от юношеските години. Р, 1925, бр. 195, 2.
РАЗЦЪФТЯ̀ВАМ СЕ несв.; разцъфтя̀ се св., непрех. Разцъфвам се. Дървесата бяха се разцъфтели вече. Д. Талев, ПК, 865. Сега аз вехна / и се разцъфтявам, / умирам и се раждам. Д. Габе, С, 80.