РАЗЮ̀ЗДАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разюздан. Тя поиска отново да го привлече към себе си, но Ивайло я отблъсна. Тази разюзданост в сетивата и в думите го раздразни: — Знай, Марийо, че аз не съм роб на жени! Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 461. Помня как през първите месеци моето наивно до глупост, целомъдрено сърце бе поразено от разюздаността на парижанките, която те демонстрираха без свян по кафенета, забавителни места и по улиците. К. Константинов, ППГ, 210. Голяма била разюздаността на стражарите, благодарение на което обирите из града и селата зачестили. БД, 1909, бр. 31, 3.