РАЗЯСНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Думи, изказване, с които се разяснява, обяснява нещо, което е неразбрано, недостатъчно ясно; пояснение, обяснение. Дяконът, .., посрещна приятелски Кралича, когото вече познаваше по кратките разяснения на калека си. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 27. Тя остана като гръмната от туй Петково разяснение и се сниза и отпадна тъй, като че я поляха със студена вода. Т. Влайков, Съч. ІІ, 158. — Жанин — рече шефът, — това е мосю Йожен Феликс. Дай му необходимите разяснения, за да може веднага да почне работа. Б. Райнов, ДВ, 124. Може би пък да не съм доволен от вашите разяснения. В. Нешков, Н, 17.
2. Изложение на факти, аргументи, които правят нещо по-ясно и разбираемо. Бенковски пое думата и даде второ разяснение на пълномощното, за което каза, че са иска пак за доброто на угнетените братя. З. Стоянов, ЗБВ І, 417. Множество педагози могат да ни отговорят, че естествените науки са неудобопонятни за децата, а особено оние, които са занимават не с описанието на природните предмети, а с разяснението на причините, от които произхождат тие явления. Знан., 1875, бр. 18, 288.
3. Писмено или устно изложение за нещо направено, което обикновено се изисква от по-висша инстанция, за изясняване на някакъв факт, постъпка, действие; обяснение. В неговото време наскоро се подуши от румънското правителство, че тайни разбойници принасят добитък от Влашко в Турско, за което се поиска разяснение от Алиш паша. Ил. Блъсков, СК, 39. В случай на недоумение като как требва да ся изпълнят исканията на съдовний член, полицейските чинове му искат разяснения. ВП, 102.