РЕАКЦИО̀НЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до реакция1 (в 6 знач.). Трябваше да се извърши количествен анализ на реакционната смес. К. Манолов, ВХ, 273. При еднакви условия обемите на реагиращите газове и на реакционните продукти в газообразно състояние се отнасят помежду си както цели числа. Хим. ХІ кл, 1965, 11. Реакционна способност на веществата.

РЕАКЦИО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до реакция2 (в 1 знач.). Верен поддръжник на реакционния режим в страната, Генчо Митаков пророкуваше, че войната между хитлерова Германия и Съветския съюз ще трае само два месеца. Д. Ангелов, ЖС, 212. Тая колонка имаше задача да жигосва и осмива глупостта на тогавашния реакционен печат. А. Каралийчев, С, 208. Реакционните елементи казваха — ще си счупите главите. Ст. Поптонев, ОБЛ, 22. Император Наполеон ІІІ започна да провежда реакционна вътрешна и завоевателна външна политика. Ист. ІХ и Х кл, 3.

2. Който е свързан с противодействие на развитието на новото, прогресивното; реакционерски. В навечерието на войните .. буржоазната литература приема все повече и повече упадъчен и реакционен характер. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)