РЕГРЕСЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Вървя назад в своето развитие, преминавам от по-висши към по-низши форми, търпя регрес, упадък. Противоп. прогресирам. Установено беше, че когато хибридите се кръстосат помежду си, независимо например, че и двата са от първо поколение, те регресират, т. е. ценните им качества се снижават до нивото на първоначалните родителски форми. ПВ, 2004, бр. 18 [еа].
2. За човек — връщам се назад, към предходни етапи или към по-низше равнище в своето личностно развитие. Сега те [съюзниците] вече не искат да зависят от народа, защото той е прост и неприготвен. .. Види се, че или народът регресира, .., или пък сами те са твърде незрели. Бълг., 1902, бр. 515, 2. При всяка емоционална трудност регресираш към старата криза, която не си преодолял. Ег, 2005, бр. 106 [еа]. В ситуации на затруднение .. хората често регресират към по-ранни образци на адаптация. Ив. Димитров, УОПР [еа]. В психиатричните клиники има хора — най-често пациенти, претърпели сериозни увреждания на предните мозъчни дялове, които регресират до животинско състояние. А. Лазаровски и др., РЛ [еа].
3. За явление, заболяване и др. — ограничавам се в своето разпространение, прояви и под. Хомеопатията има бързо действие при някои остри заболявания — те много бързо регресират и симптомите на болестта може да изчезнат за няколко часа.
— От нем. regressieren.